Филип Каган

Филип Каган
Phillip Cagan
американски икономист
Роден
Сиатъл, Вашингтон, САЩ
Починал
15 юни 2012 г. (85 г.)
Пало Алто, Калифорния, САЩ

НационалностАмериканска
Учил вЧикагски университет
Калифорнийски университет – Лос Анджелис
Научна дейност
ОбластИкономика
Работил вБраун
Чикагски университет
Колумбийски университет
Известен сАнализ на парите, анализ на инфлацията
Повлиян(научен ръководител за докторантуранта му) Милтън Фридман

Филип Д. Каган (на английски: Phillip D. Cagan) е американски учен и автор, емеритус професор по икономика в Колумбийския университет.

Роден на 30 април 1927 г. в Сиатъл, Вашингтон, Каган и неговото семейство се преместват Южна Калифорния малко след това. Каган се записва в Американския военноморски флот на 17 и се бие във Втората световна война. След войната Каган решава да запише колеж и получава бакалавърска степен от УКЛА през 1948. Каган получава магистърска степен през 1951 и докторантура по икономика през 1954 в Чикагския университет.[1]

Умира на 15 юни 2012 г. в Пало Алто, Калифорния.

  • Cagan, Phillip. The Monetary Dynamics of Hyperinflation // Studies in the Quantity Theory of Money. Chicago, University of Chicago Press, 1956. ISBN 0-226-26406-8..
  • „Why Do We Use Money in Open Market Operations?“. – The Journal of Political Economy, Vol. 66, No. 1 (Feb., 1958), pp. 34 – 46.
  • „The Demand for Currency Relative to the Total Money Supply“. – The Journal of Political Economy, Vol. 66, No. 4 (Aug., 1958), pp. 303 – 328.
  • Determinants and Effects of Changes in the Stock of Money, 1875 – 1960, New York: Columbia University Press (1965).
  • „The Non-Neutrality of Money In the Long Run: A Discussion of the Critical Assumptions and Some Evidence“. – Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 1, No. 2, Conference on Money and Economic Growth (май 1969), pp. 207 – 227.
  • Persistent Inflation: Historical and Policy Essays, New York: Columbia University Press (1979).
  • „Reflections on Rational Expectations“. – Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 12, No. 4, Part 2: Rational Expectations (Nov., 1980), pp. 826 – 832.
  • The Choice Among Monetary Aggregates as Targets and Guides for Monetary Policy, Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 14, No. 4, Part 2: The Conduct of U.S. Monetary Policy (Nov., 1982), pp. 661 – 686.
  • „Does Endogeneity of the Money Supply Disprove Monetary Effects on Economic Activity?“. – Journal of Macroeconomics, Vol. 15, (Summer 1993).
  • Phillip Cagan and William G. Dewald, „The Conduct of U.S. Monetary Policy: Introduction“. – Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 14, No. 4, Part 2: The Conduct of U.S. Monetary Policy (Nov., 1982), pp. 565 – 574.
  • Phillip Cagan and Arthur Gandolfi, „The Lag in Monetary Policy as Implied by the Time Pattern of Monetary Effects on Interest Rates“. – The American Economic Review, Vol. 59, No. 2, Papers and Proceedings of the Eighty-first Annual Meeting of the American Economic Association (май 1969), pp. 277 – 284.
  • Phillip Cagan and Anna J. Schwartz, „Has the Growth of Money Substitutes Hindered Monetary Policy?“. – Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 7, No. 2 (май 1975), pp. 137 – 159.
  • „The National Bank Note Puzzle Reinterpreted“. – Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 23, No. 3, Part 1 (Aug., 1991), pp. 293 – 307.
  1. Van Overtveldt, Johan (2007). The Chicago School: How the University of Chicago Assembled the Thinkers Who Revolutionized Economics and Business. Chicago: Agate. ISBN 1-932841-14-8.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Phillip D. Cagan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​