Флуоресценция

Флуоресценцията е физично явление, вид фотолуминесценция. Обяснението на явлението е свързано с излъчвателен преход на атомите или молекулите от възбудено в основно състояние (виж диаграмата). За първи път флуоресценция на хининови съединения е наблюдавал физикът Джордж Стокс през 1852 г.

При нормални условия повечето молекули се намират в основно електронно състояние $~S_{0}$ . При поглъщане на светлина молекулата преминава във възбудено състояние $~S_{1}$ .

За разлика от флуоресценцията, фосфоресценцията представлява забранен по спин преход между две състояния с различна мултиплетност.

Произход на термина

Терминът „флуоресценция“ произлиза от названието на минерала флуорит, при който е открита за първи път и на латински: -escent – наставка, означаваща слабо действие.

Приложения

Флуоресценцията има много практически приложения в минералогията, криминалистиката, багрилата, биологически маркери и най-срещаното – луминесцентните лампи. Конфокалният микроскоп използва флуоресценцията на биологически образци за наблюдения с голям контраст. Съществува и специален дял от спектроскопията – флуоресцентна спектроскопия.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Флуоресценция“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.