Фолкванг

В скандинавската митология Фолкванг (от нордически: Fólkvangr, „дом на воинството“, „поле на народа“ или „поле на войската“) е място, над което властва богинята Фрейя, където отиват половината от падналите в битка след своята смърт, докато другата половина отива при бог Один във Валхала. Фолкванг е споменат в Поетичната Еда, съставена през XIII в. от традиционни източници, и в Прозаичната Еда, написана в същия период от Снуре Стурлусон. Според Поетичната Еда във Фолкванг се намира залата на Фрейя – Сесрумнир.

В Едите

В поемата Фримнисмал от Поетичната Еда Один (предрешен като Гримнир) разказва на младия Агнар, че Фрейя предлага убежище на половината от загиналите войни в своята зала във Фолкванг, докато Один получава другата половина във Валхала:

Фолкванг е девети, оттам Фрейя разпределя

местата във своята зала.

Тя половината паднали избира всеки ден,

но другата половина избира Один.

В глава 24 от Гюлвагининг от Прозаичната Еда Висок разказва на Ганглери (описан като предрешения крал Гюлфи), че Фрейя е „най-великолепната от асюниите“ и че тя има свое място в небесата, наречено Фолкванг. Казва се, че „когато тя язди в битка, получава половината от загиналите, а другата половина взима Один, както е казано тук...“, след което е цитиран стихът от Поетичната Еда. Висок след това продължава с описание на Сесрумнир – залата на Фрейя.

Сага за Егил

В „Сага за Егил“, когато Егил Скалагримсон отказва да яде, неговата дъщеря Торгерд казва, че тя самата няма да приеме храна и така ще гладува до смърт, за да срещне богинята Фрейя:

„

Торгерд отговори с висок глас: „Не съм вечеряла и няма да се храня, докато не се присъединя към Фрейя. Нищо по-добро не знам от това, което ще направи баща ми. Не искам да живея, след като баща ми и брат ми са мъртви.“

“

Брит-Мари Нестрьом казва, че „като дом на загиналите нейният (на Фрейя) дом е отворен също и за жени, които са загинали по благороден начин.“ Нестрьом цитира гореспоменатата част от „Сага за Егил“ като пример и изтъква за още една подобна връзка в сага за Хервор и Хейдрек, където кралицата се обесва в дисарсал (от нордически залата на Дис'), след като открива, че съпругът ѝ е предал и баща ѝ, и брат ѝ. Нестрьом коментира, че „тази Дис едва ли би могла да е друга освен самата Фрейя – природната водачка на всички женски божества, наречени диси, а мястото на самоубийството на кралицата изглежда е свързано с Фрейя.“

Други теории

Като използва за източник Еуген Мог, Хенри Адамс Белоус казва, че:

„

Фрейя представя смесване между две оригинално различни богини: жената на Один – Фриг и северната богиня на любовта. Този пасаж изглежда говори за нея като съпруга на Один. Снуре използва същата смесица, но няма причина Фрейя, която е сестра на Фрейр, да дели с Один половината от падналите в битка.

“

Джон Линдоу обяснява, че ако думата „Fólk-“ от Фолкванг се приеме със значение „войска“, то тогава Фолкванг е алтернатива на Валхала. Линдоу добавя, че, както и Один, Фрейя има връзка с вечнопродължаващата битка Хяднингавиг, където постоянно има жертви.

Рудолф Зимек смята, че наименованието Фолкванг е „със сигурност не много по-старо от самата поема Гримнисмал“ и добавя, че описанието в Гюлфагининг се придържа до описанието от Гримнисмал, но първото обяснява, че Сесрумнир се намира вътре във Фолкванг. Според Хилда Елис Давидсон „Валхала е добре известна, защото играе изключително важна роля в изображенията на войната и смъртта“, но значението на другите обиталища на боговете в скандинавската митология като например Юдалир, където живее богът Ул, и Фолкванг на Фрейя се е загубило.

Брит-Мари Нестрьом акцентира върху казаното в Гюлфагининг, че „когато тя язди в битка, взима половината от загиналите“. Нестрьом коментира:

„

Фрейя получава падналите герои от бойното поле също толкова достолепно, колкото и Один. Нейната зала е наречена Сесрумнир – „изпълнена с много места“ и вероятно има същата функция като Валхьол [Валхала] – „залата на падналите“, където воините ядат и пият бира след битка. И все пак трябва да се запитаме защо има два героични рая в идеята на скандинавската митология за задгробен живот. Вероятно е последствие от различни форми на посвещаване, тоест част от бойците изглежда са принадлежали на Один, а другата част на Фрейя. Тези примери говорят за Фрейя като богиня на войната и тя дори се появява като валкирия, буквално – „тази, която избира загиналите“.

“

Литература

Bellows, Henry Adams (1936). The Poetic Edda: Translated from the Icelandic with an Introduction and Notes. Princeton University Press. American Scandinavian Foundation.
Hilda Ellis Davidson (1993). The Lost Beliefs of Northern Europe (illustrated edition). Routledge. ISBN 0-415-04937-7
Dobat, Siegfried Andres (2006). „Bridging Mythology and Belief: Viking Age Functional Culture as a Reflection of the Belief in Divine Intervention“ as collected in Andren, A. Jennbert, K. Raudvere, C. Old Norse Religion in Long Term Perspectives: Origins, Changes and Interactions, an International Conference in Lund, Sweden, June 3 – 7, 2004. Nordic Academic Press. ISBN 91-89116-81-X
Faulkes, Anthony (Trans.) (1995). Edda. Everyman's Library. ISBN 0-460-87616-3
John Lindow (2001). Norse Mythology: A Guide to the Gods, Heroes, Rituals, and Beliefs. Oxford University Press. ISBN 0-19-515382-0
Näsström, Britt-Mari (1999). „Freyja – The Trivalent Goddess“ as collected in Sand, Reenberg Erik. Sørensen, Jørgen Podemann (1999). Comparative Studies in History of Religions: Their Aim, Scrope and Validity. Museum Tusculanum Press. ISBN 87-7289-533-0
Orchard, Andy (1997). Dictionary of Norse Myth and Legend. Orion Publishing Group. ISBN 0-304-34520-2
Scudder, Bernard (Trans.) (2001). „Egils saga“ as collected in various (2001). The Sagas of Icelanders. Penguin Group. ISBN 0-14-100003-1
Simek, Rudolf (2007) translated by Angela Hall. Dictionary of Northern Mythology. D.S. Brewer. ISBN 0-85991-513-1
Benjamin Thorpe (превод) (1907). The Elder Edda of Saemund Sigfusson. Norrœna Society

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fólkvangr в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.