Предлага се тази статия да се обедини със страницата Слънчев панел. |
Предлага се тази статия да се обедини със страницата Слънчева батерия. |
Фотоволтаични клетки или наричани още соларни клетки, са ключовия елемент за приемане на слънчева енергия във фотоволтаичните панели.
Шотландският учен Джеймс Максуел открива електрическата проводимост на полупроводников материал, произведени от селен, облъчени със светлина. Това откритие е направено през 1874 година.[1] Уилоугби Смит през 60-те години на 19 век използва блокчета от селен за тестване на съпротивлението при прекарването на телеграфни кабели и открива, че той притежава фотопроводимост. Десет години по-късно британските учени Уилям Адамс и неговият студент Ричард Евън Дей започват редица експерименти със селена. Двамата учени дефинират тока, произведен от селеновия материал, като фотоелектричество. [2]
Американският учен Чарлз Фритс създава една от първите селенови плочи които произвеждат постоянен ток. През 20-те години на XX-век учените задълбочават работата си върху фотоелектричеството. Този термин е бързо заменен с фотоволтаичен ефект, който е в основата на фотоволтаичните модули. Дарел Чапин през 1953 година, със селенова клетка, получава мощност от 4,9 вата на квадратен метър.[3]
В зависимост от типа на клетката, размерите ѝ варират от 2-3 сантиметра до милиметри и нанометри. P и N области от силиций се нанасят върху подложка, която служи за основа. Върху тях се нанася електропроводящ слой. Накрая за изолация се поставя анти-рефликтивен слой и диелектричен слой – най-често стъкло. Диаграмата на Шотки-Куисър, дефинира ефективността на фотоволтаичната клетка.[4]