Фраат V

Фраат V
владетел на Партия
Роден
Починал
4 г.
Управление
Период2 пр.н.е. – 2/4 г.[1][2][3]
Семейство
РодАршакиди (Партско царство)
БащаФраат IV
МайкаМуса Партска
Братя/сестриВонон I
Фраат V в Общомедия

Фраат V, известен също и с умалителното име Фраатак („Малкият Фраат“), е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Управлява през 2 пр.н.е. – 2/4 г.[1][2][3]

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Фраатак е син на Фраат IV и конкубината Муса (или Муза). Фраат IV имал по-възрастни синове, които бил пратил като заложници в Рим по внушение на Муза. Младият Фраатак се възкачва на трона, след като неговата майка отравя баща му.[1][4][5]

Междувременно, продължавал спора с римляните по въпроса за сферите на контрол в Арменското царство, където на власт идва про-арсакидският васал Тигран IV. Император Август и Фраатак разменят неуважителни послания, но в крайна сметка партският владетел прави отстъпка, за да избегне война с Рим. Армения остава под римски протекторат. В замяна, Рим признава Фраатак за легитимен и равностоен владетел. През 1 г. Август изпраща своя внук и наследник Гай Цезар като представител на римската страна в преговорите.[1][6][4][5]

Според Йосиф Флавий, Фраатак се жени за майка си, което погнусило и отвратило партите. Тяхното съвместно управление става много непопулярно, особено след отстъпването на Армения. През 2 г. Фраат V и Муза са детронирани и убити от партските благородници. На трона се възкачва Ород III.[1][2][4]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 199
  2. ↑ а б в Touraj Daryaee (editor) – The Oxford Handbook of Iranian History, Oxford University Press (2012), p. 173
  3. ↑ а б Matthew Bunson – Encyclopedia of the Roman Empire, Facts On File, Inc. (1994; 2002 – Revised Edition), p. 430
  4. ↑ а б в A. D. H. Bivar – The Political History of Iran under the Arsacids. In: Ehsan Yarshater (editor) – The Cambridge History of Iran, Vol. 3 (part I), Cambridge University Press (1983), p. 67 – 68
  5. ↑ а б Neilson C. Debevoise – A Political History of Parthia, The University of Chicago Press (1938), pp. 143; pp. 147 – 151
  6. ↑ Richard Nelson Frye – The History of Ancient Iran, Verlag C.H. Beck, München (1984), p. 237

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]