Франсоа Келерман

Франсоа Келерман François Christophe de Kellermann
френски маршал
Портрет на Франсоа Келерман от Лусил Фулон-Вашо.
Роден	28 май 1735 г. Страсбург, Франция
Починал	23 септември 1820 г. (85 г.) Париж, Франция
Погребан	Франция
Военна служба
Звание	Маршал
Служил на	Кралство Франция Първа френска република Първа френска империя Реставрация на Бурбоните
Род войски	Френска армия
Франсоа Келерман в Общомедия

Франсоа Етиен Кристоф Келерман (на френски: François Étienne Christophe Kellermann), получил по-късно титлата херцог дьо Валми (duc de Valmy) (28 май 1735 – 23 септември 1820) е френски маршал от епохата на Революционните и Наполеоновите войни. Той е най-известен с победата си над пруската армия при Валми, с което спасява каузата на Френската революция пред заплахата от външна интервенция. Неговото име е изписано върху Триумфалната арка на колона 3.

Ранна кариера

Роден е в Страсбург в семейство на саксонски емигранти, които си изкарват прехраната с право.^[1] Те са типични „аристократи на тогата“, които получават благородническа титла заради заслуги, а не по кръв. Рожденото му име е Франц Георг. От 1752 г. започва военната му кариера, която при Стария режим му носи чести повишения. Участва в Седемгодишната война, където пленява 300 противници с малката си кавалерийска част. През 1771 г. е дипломатически представител в Полша. През 1779 г. става началник на елитната конница хусарите на Конфлан. В самото навечерие на революцията (1788) става фелдмаршал^[2] и от бъдещите наполеонови маршали само той е имал такъв висок чин преди революцията. Той е от малкото аристократи, които приветстват първите революционни акции и не проявяват лоялност към крал Луи XVI.

Битката при Валми, от Орас Верне. Прочутата вятърна мелница, която стои точно в сектора на Келерман, днес е исторически паметник.

Паметник на генерал Келерман във Валми

Участие в Революционните войни

Твърдата му позиция в подкрепа на революцията осигурява на Келерман ново издигане във военната йерархия. Става генерал-лейтенант през август 1792 г. и скоро има шанс да покаже, че този избор е бил правилен. По това време австро-пруски войски навлизат на френска територия, за да смажат революцията. С един батальон от редовната армия Келерман подкрепя два новосформирани батальона начело с генерал Дюмурие. Те пресрещат прусаците при селото Валми и там се състои една от най-известните битки в историята. Келерман има честта да командва центъра на френската позиция, който е положен на тежък артилерийски обстрел. Конят му е убит, а първият му помощник – тежко ранен. С неимоверни усилия генералът удържа строя на своите новобранци, дори когато фургоните с боеприпаси експлодират и над сто от тях загиват. Според свидетелството на един участник той се втурва към паникьосаните войници с викове: „Другари! Победата ще е наша! Не оставяйте враговете да ни доближат без да дадем нито един изстрел!“.^[3] В крайна сметка французите удържат позициите си, а пруският командващ херцог фон Брауншвайг дава сигнал за отстъпление.

През ноември същата година поема командването на алпийския фронт и покорява Савоя, но година по-късно новият якобински режим го арестува по подозрение в нелоялност. След свалянето им е освободен и от 1795 до 1797 г. отново е в Алпите. Когато Наполеон Бонапарт взема властта през 1799 г., той прави „героя от Валми“ сенатор и го определя да ръководи военните работи. Толкова е доволен от него, че през 1804 г. го издига до най-високия военен чин – Маршал на Франция.

Маршал при император Наполеон І

По това време Келерман вече е на 69 години и макар да е работоспособен, се оттегля от активната военна кариера. Занимава се със снабдяването на армията и обучаването на войниците. Командва резерва, осигурява комуникациите между отделните армии и изобщо става един от най-успешните сътрудници на Наполеон. Затова не е случайно, че през 1808 г. той получава от императора титлата херцог на Валми. Синът му Франсоа-Етиен също става войник и се прочува като най-способния кавалерийски командир на своето време.^[4] Той наследява титлата херцог на Валми и я предава на следващите поколения.

През 1814 г. позицията на Келерман се изменя и той е сред тези, които приемат Реставрацията зад гърба на императора. Заради това получава титлата пер и заседава в Камарата на перовете. Умира в Париж през 1820 г. На гроба му в Пер Лашез пише: „Тук лежи войникът, който живя славно и спаси Франция на 20 септември 1792 г.“^[5]

Бележки

1. R. Dunn-Pattison, Napoleon's marshals, London 1909, p. 317
2. François-Christophe Kellermann, duke de Valmy, Encyclopaedia Britannica
3. Charles François, From Valmy to Waterloo. The diary of a soldier of Napoleon, London 1906, p. 29
4. Nathan D. Jensen, General François-Etienne Kellermann, Frenchempire.net
5. Dunn-Pattison, Napoleon's marshals, p. 321