Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Френско-руска война | |||
Наполеонови войни | |||
Казаците нападат армията на Наполеон край Москва през зимата на 1812 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 24 юни – 14 декември 1812 г. | ||
Място | Руска империя | ||
Резултат | ● Категорична победа за Руската империя. ● Стратегическо отстъпление за коалицията под егидата на Френската империя. | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Френско-руска война в Общомедия |
Френско-руската война от 1812 г. е част от войната на Шестата коалиция в Наполеоновите войни: това е конфликт между Русия и нахлулата на нейна територия армия на Наполеон Бонапарт.
В руската историография е наричана Отечествена война от 1812 г. (на руски: Отечественная война 1812 года), докато във френската историография за нейното означаване се използва също така и терминът Руска кампания от 1812 г. (на френски: campagne de Russie pendant l 'année 1812). Въпреки този мит много крепостници са се надявали французите да ги освободят от състоянието им, и в първите месеци на войната са започнали да нападат имения на помешчици, да пленяват тях и офицерите и да ги предават на настъпващите толкова често, че властите са наричали събитията „втора Пугачовщина“, и едва когато през есента французите остават без пари и продоволствие и започват да си ги набавят чрез грабежи на селячеството, то също започва да води Партизанска война, за да защити собствеността и сигурността си.[1]
Приключва с почти пълното унищожаване на армията на Наполеон и преместването на военните операции на териториите на Полша и Германия през 1813 г. (виж война на Шестата коалиция).
Наполеон първоначално нарича войната Втора полска, тъй като сред поставените цели на кампанията му е възраждането (в противовес на Руската империя) на Полската независима държава, включвайки територии от Литва, Беларус и Украйна. Главнокомандващ руската армия във войната е Михаил Кутузов.
Войната на практика решава и глобалния конфликт, предизвикан от Наполеон. След битката на народите при Лайпциг (1813) френският император абдикира на остров Елба, а след Стоте дни е заточен на остров Света Елена далече от светската суета, където и умира в английски плен. Световният ред и статукво са възстановени от Виенския конгрес.
Сюжетът на войната е художествено пресъздаден в романа от руската класическа литуратура „Война и мир“ от Лев Толстой.
|