Фриц Рудолф Фриз

Фриц Рудолф Фриз
Fritz Rudolf Fries
Роден19 май 1935 г.
Починал17 декември 2014 г. (79 г.)
Професияписател, преводач
Националност Германия
Жанрроман, разказ, автобиография, есе, пътепис
Награди„Награда Хайнрих Ман“ (1979)
„Награда Мари Луизе Кашниц“ (1988)
„Бременска литературна награда“ (1991)
„Бранденбургска литературна награда“ (1991)
Уебсайт

Фриц Рудолф Фриз (на немски: Fritz Rudolf Fries) е немски писател и преводач, автор на романи, разкази, автобиография, есета и пътеписи.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Фриц Рудолф Фриз е роден през 1935 г. в Билбао, Испания. Баща му е търговец и като войник във Втората световна война е застрелян от италиански партизани. Майка му е с испанско потекло. През 1942 г. семейството се мести от Билбао в Лайпциг, където Фриз преживява бомбардировките на града.[1]

Следва англистика, романистика и испанистика в Лайпцигския университет и става литературен преводач от английски, френски и испански (Калдерон, Сервантес, Неруда и др.), конферентен преводач (между другото в Прага и Москва) и писател на свободна практика. Освен това си създава име с издаването на четиритомен сборник с творби на Борхес.

От 1960 до 1966 г. работи като асистент на Вернер Краус в Академията на науките на ГДР в Берлин. През 1964 г. пътува за Куба.

Първият роман на Фриз „Пътят за Ооблиадоо“ („Der Weg nach Oobliadooh“) не получава в ГДР разрешително за печат и през 1966 г. излиза с посредничеството на Уве Йонзон във ФРГ.

Кариерата на Фриз като писател в ГДР не протича безпроблемно. След като първият му роман е публикуван на Запад, през 1966 г. той загубва работата си в източноберлинската Академия на изкуствата.[2] И по-късно Фриз се отклонява от предписания от държавната партия ГЕСП социалистически реализъм. Но понеже произведенията му не съдържат открита критика към ГДР, той може да работи като автор на книги и радиопиеси и като преводач.

През 1972 г. Фриз става член на ПЕН клуба на ГДР и скоро след това е избран в неговото ръководство. През същата година Министерството на държавната сигурност го вербува за сътрудник. Агентурната му дейност продължава до 1985 г.[3]

През 1996 г. писателят сам разкрива дейността си като доносник и в резултат е изключен от всички сдружения, в които членува – ПЕН клуба, Академията на изкуствата в Берлин, Баварската академия на изящните изкуства и Немската академия да език и литература.

За Фриз е трудно да се справи с тази част от своето минало, което личи от публикувания през 2010 г. роман „Всичко за безумието на една игра“ („Alles eines Irrsinns Spiel“). Тук Фриз се потапя във фамилните митове и във времето на своето детство. С тази творба се затваря кръг към първия му роман, който също носи биографични черти и описва любовта му към джаза и излетите в Западен Берлин за концертни представления.[1] Романите на Фриз се разгръщат под знака на пикареската, фантастиката и хумора.

Писателят умира през 2014 г. край Берлин на 79-годишна възраст.[4][5]

Библиография (подбор)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Der Weg nach Oobliadooh, 1966, 2012
  • Der Fernsehkrieg, Erzählungen, 1969, 1970, 1975
  • Seestücke, 1973[6]
  • Das Luftschiff, 1974, 1983
  • Lope de Vega, 1977, 1979
  • Erlebte Landschaft – Bilder aus Mecklenburg, 1979
  • Alexanders neue Welten, 1982
  • Verlegung eines mittleren Reiches, 1984
  • Die Väter im Kino, 1989
  • Der Seeweg nach Indien, Gesammelte Erzählungen, 1991
  • Die Nonnen von Bratislava, 1994
  • Leutzsch als geistige Lebensform ? Zur Topographie einer Vorstadt In: Leutzsch. Ein Foto-Lesebuch von Falk Brunner und Fritz Rudolf Fries, 1995
  • Don Quixote flieht die Frauen oder die apokryphen Abenteuer des Ritters von der traurigen Gestalt, 1995
  • Im Jahr des Hahns, Tagebücher, 1996
  • Septembersong, 1997
  • Der Roncalli-Effekt, 1999
  • Diogenes auf der Parkbank, Erinnerungen, 2002
  • Hesekiels Maschine oder Gesang der Engel am Magnetberg, 2004
  • Blaubarts Besitz, 2005
  • Dienstmädchen und Direktricen, 2006
  • Alles eines Irrsinns Spiel, 2010
  • Last Exit to El Paso, Roman, 2013

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б „Die Mythen einer Familie“ Fritz Rudolf Fries: „Alles eines Irrsinns Spiel“. Rezension, Deutschlandradio Kultur vom 26. Oktober 2010
  2. ↑ Andreas Platthaus: Zum Tod von Fritz Rudolf Fries – Aus der Isolation fand er nur einen Ausweg In: Frankfurter Allgemeine Zeitung, 19. Dezember 2014
  3. ↑ Michael Bauer: Der Teufelspakt In: Focus, 24. Februar 1996 // Архивиран от оригинала на 2019-01-26. Посетен на 2019-01-26.
  4. ↑ Roman Bucheli: Dichter in zwei Welten In: Neue Zürcher Zeitung vom 19. Dezember 2014
  5. ↑ Steffen Richter: Zum Tode von Fritz Rudolf Fries, Der unbekannte Große In: Der Tagesspiegel Online vom 20. Dezember 2014
  6. ↑ Alles Übel kommt vom Reisen – Familie Fries am Friedensmeer In: Die Zeit, 5. Oktober 1973, Besprechung von Dominik lost

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни