Фукоза

Фукоза
Фукоза
Фукоза
Обща информация
Наименование по IUPAC (3S,4R,5S,6S)-6-
Methyltetrahydro
-2H-pyran-2,3,4,5-tetraol
Други имена 6-Дезокси-L-Галактоза
Молекулна формула C6H12O5
SMILES ?
3D структура тук
Моларна маса 164.16 g/mol
Външен вид Бяло твърдо вещество
CAS номер 2438-80-4 (β-L-фукоза)
3615-37-0 (D-фукоза)
Свойства
Плътност и фаза
Разтворимост във вода разтворим
във вода и етанол
Точка на топене 150 – 153 °C [1]
Точка на кипене
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Фукозата е хексоза, дезокси захар с шест въглеродни атома и алдехидна функционална група. Среща се в N-свързаните гликани по повърхността на клетките на бозайници, насекоми, растения; основен компонент на полизахарида фукоидан. Има доказателства, че алфа 1→3 свързана фукоза е отговорният антиген за IgE-медиираната алергия.[2]

Две структурни различия отличават фукозата от другите шест-атомни захариди при бозайниците: липсата на хидроксилна група при шестия въглероден атом (C6) и L-конфигурацията.

При фукоза съдържащите гликани, фукозата може да бъде терминалната модификация или да служи като място за залавяне на други захариди.[3] При човешките N-свързани гликани, фукозата най-често е свързана чрез α-1,6 връзка към редуциращия край, бета-N-ацетилглюкозамин. Фукоза свързана чрез α-1,2 към галактоза формира H антигенът, прекурсор на A и B кръвно груповите антигени.

Фукозата се разгражда от ензима алфа-фукозидаза.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Datenblatt L-(−)-Fucose Архив на оригинала от 2012-01-28 в Wayback Machine. bei Acros, abgerufen am 26. Februar 2010.
  2. ↑ Daniel J. Becker и др. Fucose: biosynthesis and biological function in mammals // Glycobiology 13 (7). Юли 2003. DOI:10.1093/glycob/cwg054. с. 41R–53R.
  3. ↑ Daniel J. Moloney и др. The O-linked fucose glycosylation pathway: identification and characterization of a uridine diphosphoglucose: fucose-[beta]1,3-glucosyltransferase activity from Chinese hamster ovary cells // Glycobiology 9 (7). Юли 1999. DOI:10.1093/glycob/9.7.679. с. 679 – 687.