Фъгъраш

Фъгъраш
Făgăraş
— град —
      
Герб
Замъкът Фъгъраш
45.8422° с. ш. 24.9714° и. д.
Фъгъраш
Страна Румъния
ОкръгБрашов
Площ36,41 km²
Население36 121 души (2002)
Пощенски код505200
Официален сайтwww.primaria-fagaras.ro
Фъгъраш в Общомедия
Княжество Влахия през 13-16 век - Фъгъраш и Северински Банат са форпостове към кралство Унгария

Фъгъра̀ш (на румънски: Făgăraş; на унгарски: Fogaras; на немски: Fugresch) е град в Румъния. Той се намира в статистическия регион Център (Чентру) и в историчесата област Трансилвания (Ардял). Фъгъраш е вторият по важност град в окръг Брашов.

Според данните от преброяването на населението през 2002 г. Фъгъраш има 36 121 жители.

Природни особености

[редактиране | редактиране на кода]

Град Фъгъраш се намира в южния дял на историчесата област Трансилвания, на около 68 км западно от Брашов.

Фъгъраш се намира в обширна и плодородна долина по течението на река Олт в средното течение на най-дългата румънска река. Южно от града се издигат Карпатите (т.н. дял Фъгърашки планини), а на север се намира се издигат хълмовете на средна Трансилвания.

Фъгъраш, заедно със съседното Селище, са първите писмено засвидетелствани влашки поселища на в Трансилвания - още в 1222 г. по време на Втората българска държава и управлението на цар Иван Асен II. В Бурценланд по това време със сасите и секеите са отбелязани и власите. Първият документ който отбелязва тази земя около Брашов с името Terra Borza, заселена с рицари от тевтонския орден, е от 1192 г.[1] Саси се заселват във Фъгъраш по време на татарското нашествие през 1242 г. При управлението на Габриел Бетлен Фъгърашкия регион се замогва много, а крепостта е изцяло възстановена и доукрепена. Жужана Лоранфи открива румънско училище в града през 1658 г.

Румънците представляват по-голямата част от населението на Фъгъраш, а големи малцинства са унгарците и циганите. До средата на 20 век в града е имало и много евреи и германци.

  1. Ţiplic, Ion Marian. Contribuţii la istoria spaţiului românesc în perioada migraţiilor şi evul mediu timpuriu (secolele IV-XIII). Institutul European, 2005. с. 165–178. (на румънски)