Хавамал

Хавамал
Странникът пред вратите.
Илюстрация към Хавамал от Колингууд.
Първо издание
Исландия
Оригинален езикнордически
Видпоема
Публикувано в„Поетична Еда“
Хавамал в Общомедия

„Хавамал“ или „Речите на Високия“ е представена като отделна поема в Поетичната Еда. Тя представлява компилация от различни поеми с тема съветите на Один за живот и оцеляване. Единственият наличен източник за Хавамал се съдържа в Codex Regius от 13 век и се смята за извлечен от източник от около 800 г., който съответно идва от по-ранна устна традиция. В поемата има няколко раздела.

Първият, Gestaþáttr, или предназначен за госта предписва редица правила на поведение и отношения между пътника-гост и хората, които го приемат. Едно от предписанията гласи:

Всички входове, преди да влезеш вътре,
ти трябва да погледнеш,
ти трябва да провериш;
защото никога не знаеш къде се крият враговете,
напред в залата[1]

Може би най-известната част е 77:

Deyr fé,
deyja frændr,
deyr sjálfr et sama;
ek veit einn,
at aldri deyr:
dómr of dauðan hvern.
Добитъкът умира, роднините също
И собственото его трябва да умре;
Знам едно нещо, което не умира никога:
славата на всеки един мъртъв.[2]

Следващата основна част от Хавамал е Loddfáfnismál и обръща внимание на моралния и етичния кодекс на поведение.

Rúnatal или Óðins Rune Song е частта, в която Один разказва за достигането до руните и до тайното знание като започва със собствената си саможертва в името на познанието:

Veit ec at ec hecc vindga meiði a
netr allar nío,
geiri vndaþr oc gefinn Oðni,
sialfr sialfom mer,
a þeim meiþi, er mangi veit, hvers hann af rótom renn.
Знам, че висях на дърво сред ветровете
девет дълги нощи,
пронизан с копие, посветено на Один,
сам за себе си,
на онова дърво, за което никой не знае
откъде израстват корените му.[3]

В глава 139 продължава с думите:

Við hleifi mic seldo ne viþ hornigi,
nysta ec niþr,
nam ec vp rvnar,
opandi nam,
fell ec aptr þaðan.
Не ми дадоха хляб, нито рог с питие,
надолу се взирах;
и руните взех, крещейки ги взех,
после паднах обратно оттам.[3]

Последната част, Ljóðatal, поставя въпроса за предаване на знанието и пътя на посвещението като мистерия. Тук се съдържа ключ към магическото значение на руните и тяхното действие. Вижда се, че цифрите имат особено значение (151 глава):

Знам шестата, ако някой иска да ме нарани
с корените на изпълненото с жизнен сок дърво:
и онзи, който призовава зло върху мен,
него поглъща зло, а не мен.[4]

Подобен случай на изпращане на корен от дърво с издълбани върху него руни е безспорно документиран в нордическата литература. Това е смъртта на Гретир Силния в сагата Grettis Saga.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 14. Oxford World's Classics ISBN 0-19-283946-2
  2. ↑ Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 77. Oxford World's Classics ISBN 0-19-283946-2
  3. ↑ а б Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 34. Oxford World's Classics ISBN 0-19-283946-2
  4. ↑ Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 36. Oxford World's Classics ISBN 0-19-283946-2
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hávamál в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​