Хан (народ)

Вижте пояснителната страница за други значения на Хан.

Китайци пренасочва насам. За други значения вижте Китайци (пояснение).
Хан
漢族 / 汉族
Общ брой1,4 млрд.
По места Китай: 1 207 541 842
 Тайван: 22 575 365
 Индонезия: 7 566 200
 Тайланд: 7 053 240
 Малайзия: 6 187 400
 САЩ: 3 376 031
 Сингапур: 2 684 936
 Канада: 1 612 173
 Перу: 1 300 000
 Виетнам: 1 263 570
 Филипини: 1 146 250
 Мианмар: 1 101 314
 Русия: 998 000
 Австралия: 614 694
 Япония: 519 561
 Камбоджа: 343 855
 Великобритания: 296 623
 Франция: 230 515
 Индия: 189 470
 Лаос: 185 765
ЕзикКитайски език
РелигияБудизъм, Даоизъм, християнство, ислям, Конфуцианство
Сродни групияпонци, корейци
Хан в Общомедия

Хан, Ханци или Хански китайци (на традиционен китайски: 漢族, на опростен китайски: 汉族, на пинин: hànzú или hànrén) е етноним, с който се нарича основната етническа група в Китайската народна република. Съставлява 91,6% от населението на страната и често неправилно е наричана с общото название китайци[1], под което се имат предвид всички граждани на Китай, независимо от тяхната етническа принадлежност. Народът хан е най-многобройният в света, като броят му надминава 1 милиард души.

Писмените артефакти позволяват да се реконструира появата на хан ще преди 4 хил. години. През 16 век започва миграция на народа хан от техните традиционни територии на нови места.

Културните елементи, свързващи народа хан в една нация, са общата китайска писменост (обща за всички китайски диалекти), а също така и съзнанието за обща история и традиция.

Географско разпределение

[редактиране | редактиране на кода]

Броят на народа хан извън Китай надхвърля 100 000 000 души.

Разнообразие на Хан

[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение на разнообразието в говоримия език, чиито варианти (диалекти) всички произтичат от общ предшественик старокитайски, има също така регионални различия сред културите на Хан. Например китайската кухня варира от известната с лютивостта си съчуанска кухня до гуандунската Димсам и прясната морска храна. Между тях съществуват общи черти, макар различията в културно, поведенческо, езиково и религиозно отношение в някои отношения да са съществени.

  1. В българския език думата е с тюркски произход, вероятно дошла през староруския език.