Ханс-Карл фон Есебек

Ханс-Карл фон Есебек
германски генерал
Звание	Генерал от танковите войски
Години на служба	1911 1918; 1919 – 1944 г.
Прякор	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945)
Военно формирование	пехотни войски
Командвания	15^-а танкова дивизия 11^-а танкова дивизия 2^-ра танкова дивизия
Битки/войни	Първа световна война Втората световна война
Награди	Германски златен кръст Рицарски кръст Сребърни пластинки към ордена Железен кръст Кръст на честта Източен фронт Танкова значка
Дата и място на раждане	10 юни 1892 г. Потсдам, Германия
Дата и място на смърт	5 януари 1955 г. (62 г.) Дортмунд, Германия
Ханс-Карл фон Есебек в Общомедия

Ханс-Карл фон Есебек (на немски: Hans-Karl von Esebeck) е немски офицер, служил в Първата и Втората световна война.

Биография

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

Ханс-Карл фон Есебек е роден на 10 юли 1892 г.^[1] в Потсдам, Германска империя.^[2] През 1911 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от 3^-ти гвардейски уламски полк. През 1913 г. е произведен в офицер. Участва в Първата световна война и в края ѝ е със звание оберлейтенант от кавалерията.^[2] След нея се присъединява към Райхсвера и служи в различни кавалерийски подразделения^[2][3]

Междувоенен период

Между 1936 и 1939 г. командва 1^-ви кавалерийски полк, след което до 1941 г. ръководи 6^-а стрелкова бригада от 6^-а танкова дивизия.

Втора световна война (1939 – 1945)

На 13 март 1941 г. поема командването на 15^-а стрелкова бригада. След това е прехвърлен в Северна Африка и от 13 април командва 15^-а танкова дивизия. Ранен е по време на обсадата на Тобрук. Възстановява се и на 24 август 1941 г. поема 11^-а танкова дивизия, а след нея на 17 февруари 1942 г. 2^-ра танкова дивизия. От 20 ноември 1942 г. командва 46^-и танков корпус, на 1 декември 1943 г. поема ръководството на 58^-и танков корпус. В средата на 1944 г. е действащ командир на 17^-и военен окръг.

Арестуване и смърт

Есебек е арестуват във връзка със заговора от 20 юли, опита за убийство на Хитлер. Прекарва остатъка от войната в затвора. След войната се установява в Дортмунд, където живее в нищета до смъртта си на 5 януари 1955 г.^[2][3]

Военна декорация

• Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II и (20 септември 1914) I степен (27 януари 1917)
• Германски орден „Кръст на честта“ (?)
• Германски орден „Железен кръст“ (1939, повторно) – II и (26 септември 1939) I степен (15 май 1940)
• Германска „Значка за раняване“ (1939) – сребърна (15 август 1942)
• Орден „Германски кръст“ (1942) – златен (20 декември 1942)
• Рицарски кръст (4 юли 1940)

Използвана литература

Библиография

• ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
• ((en)) Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.

Бележки

1. Hans-Karl Asmus Werner von Esebeck // www.ordersofbattle.com. Посетен на 2 септември 2008 г.^{[неработеща препратка]}
2. Lannoy 2001, стр. 37
3. Mitcham 2007, стр. 49-50

Външни препратки

• ((de)) Ген. Х.-Карл Есебек в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht