Ханс Белтинг

Ханс Белтинг Hans Belting
германски историк
Ханс Белтинг през 2016 г.
Роден	7 юли 1935 г. Андернах, Германия
Починал	9 януари 2023 г. (87 г.) Берлин, Федерална република Германия
Националност	Германия
Научна дейност
Област	история, изкуствознание, културология, епистемология
Работил в	Хайделбергски университет Мюнхенски университет Колеж дьо Франс
Ханс Белтинг в Общомедия

Ханс Белтинг (на немски: Hans Belting) е германски историк на изкуството, културолог и еспистемолог.

Биография

Роден е на 7 юли 1935 г. в Андернах, Германия. Като студент Белтинг специализира византинистика, работи в Рим и защитава докторат през 1959 г. Първата му монография е издадена през 1962 г. Хабилитира се, докато преподава в Хамбург, а през 1970 става професор по история на изкуството в Хайделберг и по-късно в Мюнхен. От 1980 до официалното си пенсиониране през 2002 г. е гост лектор в множество академични институции. През 2003 води катедра в Колеж дьо Франс. От 2004 до 2007 г. е директор на Internationales Forschungszentrum Kulturwissenschaften, базиран във Виена.

Белтинг е член на различни академии и носител на множество отличия.

Научна дейност

Като историк на изкуството отначало Ханс Белтинг се занимава със средновековно и ренесансово изкуство, но интересите му бързо се развиват към по-обща проблематика за виждането на художествените произведения, тяхната публика и глобалните аспекти на тези теми. Понякога е определян като теоретик и антрополог на погледа и образа. Особена популярност добива неговото есе „Краят на историята на изкуството“, което излиза през 1983 г. и е преведено на множество езици. Десет години по-късно Белтинг го ревизира, а през 2003 излиза и последният му англоезичен вариант.

Библиография

Монографии

• 1962: Die Basilica dei Ss. Martiri in Cimitile und ihr frühmittelalterlicher Freskenzyklus. Wiesbaden: Steiner.
• 1970: Das illuminierte Buch in der spätbyzantinischen Gesellschaft. Heidelberg: C. Winter.
• 1979: Die Bibel des Niketas: ein Werk der höfischen Buchkunst in Byzanz und sein antikes Vorbild. Wiesbaden: Reichert.
• 1981: Das Bild und sein Publikum im Mittelalter: Form und Funktion früher Bildtafeln der Passion. Berlin: Mann.
• 1983: Das Ende der Kunstgeschichte?. München: Dt. Kunstverlag.
• 1984: Max Beckmann: die Tradition als Problem in der Kunst der Moderne. München: Dt. Kunstverl.
• 1990: Bild und Kult. Eine Geschichte des Bildes vor dem Zeitalter der Kunst. München: C.H. Beck.
• 1992: Die Deutschen und ihre Kunst. Ein schwieriges Erbe. München: C.H. Beck.
• 1995: Das Ende der Kunstgeschichte – Eine Revision nach zehn Jahren. München: C.H. Beck.
• 1998: Das Unsichtbare Meisterwerk. Die modernen Mythen der Kunst. München: C.H. Beck.
• 1999: Identität im Zweifel. Ansichten der deutschen Kunst. Köln: DuMont.
• 2001: Bild-Anthropologie. Entwürfe für eine Bildwissenschaft. München: Fink.
• 2002: Hieronymus Bosch. Der Garten der Lüste. München: Prestel.
• 2004: Thomas Struth: museum photographs. London: Thames & Hudson.
• 2005: Das echte Bild. Bildfragen als Glaubensfragen. München: C.H. Beck.
• 2005: Szenarien der Moderne: Kunst und ihre offenen Grenzen. Hamburg: Philo & Philo Fine Arts.
• 2008: Florenz und Bagdad. Eine westöstliche Geschichte des Blicks. München: C.H. Beck.
• 2009: Der Blick hinter Duchamps Tür. Kunst und Perspektive bei Duchamp. Sugimoto. Jeff Wall. Köln: Walther König.
• 2010: Spiegel der Welt: Die Erfindung des Gemäldes in den Niederlanden. München: C.H. Beck.
• 2013: Faces: Eine Geschichte des Gesichts. München: C.H. Beck.

На български

• „Епилози на изкуството или на Историята на изкуството“. – В: Следистории на изкуството, ред. Ирина Генова и Ангел Ангелов, София: Сфрагида, 2001.
• „Невидимият шедьовър“. – В: Разказвайки образа, ред. И. Генова и А. Ангелов, София: Сфрагида, 2003.
• „Флоренция и Багдад“. – В: сп. Християнство и култура (ISSN: 1311 – 9761) VII, 6 (2008), с. 93 – 100.
• „Съвременното изкуство и музеят в Глобалната епоха“, сп. Пирон, Брой 4. Музеят: разширяване на полето, 2012 г., водещ броя Вл. Михайлова
• „Образ, посредник, тяло: нов подход към иконологията“, сп. Пирон, Брой 6: Визуална култура/Визуални изследвания, 28 март 2013 г., водещ броя Н. Голешевска

Външни препратки

• Ангел В. Ангелов, Автореферат на хабилитационния му труд „Историчност на визуалния образ“, Електронно списание LiterNet, 12.04.2008, № 4 (101)
• Дарин Тенев, „Две версии на онтологичната трансфигурация: Бележки върху Луи Марен и Ханс Белтинг“, сп. Пирон, Брой 9: Визуалната антропология, Пролет 2015
• Нора Голешевска, „Сценарии за края на историята на изкуството: Ханс Белтинг и Артур Данто“, cn. Philosophia, 4/2013