Хари Мартинсон Harry Martinson | |
Роден | 6 май 1904 г. |
---|---|
Починал | 11 февруари 1978 г. Стокхолм, Швеция |
Професия | писател, поет |
Националност | Швеция |
Активен период | 1927 – 1978 |
Жанр | драма, поезия, роман |
Награди | Нобелова (1974) |
Повлиян от
| |
Съпруга | Moa Мартинсон (1929 – 1941) Ингрид Линдкранц (1942 – 1978) |
Хари Мартинсон в Общомедия |
Хари Едмунд Мартинсон (на шведски: Harry Edmund Martinson) е шведски писател, драматург, един от големите поети на 20 век. Представител на модернизма. Нобелов лауреат за литература през 1974 година, заедно със сънародника си Ейвинд Юнсон.
Роден е на 6 май 1904 г. в Йемсхьог, Швеция. Осиротява рано. На 16 години става моряк и шест години обикаля света по вода, стига до Индия и Бразилия. Заради белодробни проблеми се връща на сушата и известно време живее без дом, а в Малмьо е арестуван за скитничество.
През 1929 г. дебютира като поет. С романа си „Цъфтежът на копривата“ (1935) се прочува из родината си и из цял свят (преведен е на над 30 езика).
Едно от най-известните му произведения е стихотворният цикъл „Аниара“ (1956), епична творба за космическо пътешествие, която през 1959 г. е превърнат в опера от Карл-Биргер Бломдал.
Приема много тежко критиките, отправени към награждаването му с Нобел. През 1978 г. се самоубива в една стокхолмска болница.
|