Хасан ибн Сабах

Хасан ибн Сабах
الحسن الصبّاح
ирански проповедник
Роден
1037 г.
Починал
12 юни 1124 г. (87 г.)
Религиядванайсетен имамизъм[1][2]
Семейство
Деца4
Хасан ибн Сабах в Общомедия

Хасан ибн Сабах, наричан още Старецът от планината, е ирански исмаилитски проповедник, основоположник на сектата, наричана асасини. Негово седалище е крепостта Аламут в планините Алборз в Северен Иран.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно автобиографичните данни за Хасан ибн-Сабах са почерпени от Sargozasht-i Seyyednā, основния източник за неговата биография.[3] Хасан ибн-Сабах е роден в Кум, Персия, голям религиозен център на шиитите и до днес. Прекарал младостта си в село Рей, днес предградие на Техеран. Когато става на 17 години среща измаилския мисионер Амир Зараб. Зараб е изгонен, но Хасан продължава да чете тайно измаилски книги. Преобръщането му в тази вяра става след преживяване на ужасна болест. Вече на смъртно ложе той среща друг проповедник с прозвище Сарач, който успява да го убеди в правотата на измаилската вяра. След оздравяването си Хасан полага клетва за вярност към новата вяра. Скоро след това в Рей пристига най-висшия измаил в Иран, Ибн Аташ, който е силно впечатлен от младия Хасан.[4]

Няколко години след това запознанство Хасан е изпратен в Кайро. Според някои сведения Хасан се замесил в политически интриги в града и трябвало да го напусне. През 1080 г. се завръща в Иран, столицата Исфахан,[5] след като по чудо оцелява от корабокрушение.[6] В родината се активно пропагандира измаилската ерес, пътува в различни градове и си печели печална слава. Налагало му се да практикува различни професии - дърводелец, мореплавател, окултист и др., за да прекрива истинската си мисия.[7] Преследван е по заповед на везир Низам ал-Мулк.[5]

Прозвището на Хасан ибн-Сабах „Старецът“ се дължи на грешен превод, направен от Марко Поло. Оригинално Хасан е наречен „шейх“, което Поло схаща като „стар човек“. Верният превод на думата е „господар, владетел“.[8]

Тази статия, свързана с Иран, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ web.archive.org
  2. ↑ daraj.media
  3. ↑ Daftary, Farhad, The Isma'ilis, p. 311Daftary, Farhad. „The Isma'ilis: Their History and Doctrines“. Cambridge University Press, 1992. ISBN 978-0521429740. p. 311. (на английски)
  4. ↑ Грампс 2007, с. 181 – 182.
  5. ↑ а б Грампс 2007, с. 180.
  6. ↑ Грампс 2007, с. 182.
  7. ↑ Грампс 2007, с. 182 – 184.
  8. ↑ Грампс 2007, с. 166.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Грампс, Дейвид. Асасини // „Сенките на мрака: Нинджа / Асасини / Черният орден SS“. София, ICON, 2007. ISBN 978-954-8517-42-3. с. 161-288. (на български)