Хексоген
| Хексоген | |
Химична структура на хексогена | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₃H₆N₆O₆ |
| Моларна маса | 222,035 u[1] |
| Плътност | 1,82 g/cm³ (20 °C)[2] |
| Точка на топене | 205 °C |
| Точка на кипене | 234 °C |
| Парно налягане | 0,053 Pa (110 °C) |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 121-82-4 |
| PubChem | 8490 |
| ChemSpider | 8177 |
| MeSH | C009160 |
| ChEBI | 24556 |
| RTECS | XY9450000 |
| SMILES | C1N(CN(CN1[N+](=O)[O-])[N+](=O)[O-])[N+](=O)[O-] |
| InChI | InChI=1S/C3H6N6O6/c10-7(11)4-1-5(8(12)13)3-6(2-4)9(14)15/h1-3H2 |
| InChI ключ | XTFIVUDBNACUBN-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | W91SSV5831 |
| Gmelin | 985564 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Хексоген в Общомедия | |
Хексогенът (CH2-N-NO2)3 е едно от най-мощните бризантни (вторични) взривни вещества. Представлява бяло кристалообразно вещество. Открит е през 1898 г. от германския химик и инженер Ленце, сътрудник на пруското военно ведомство.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]- Молекулярна маса – 222,13
- Плътност – 1,77 – 1,82 g/cm3
- Температура на топене – започва при 170 °C и при 204,1 °C се разлага
- Лошо се пресова, затова бива флегматизиран в ацетон
- Мирис и вкус – няма
- Слабо отровен
- Не е хигроскопичен
- Разтворимост – лошо разтворим в спирт, вода, етер, добре в ацетон.
- Чувствителност към триене и нагряване – малка.
- Устойчивост – при стайна температура добра, заема средно място между тротила и ТЕН-а (пентаеритриттетранитрат)
- При запалване гори с ярък пламък
- Критична маса за детонация – 0,05 g с ХМТД (хексаметилентрипероксиддиамин)
- Скорост на детонация – 8360 – 8400 m/s
- Налягане на фронта на ударната вълна – 33,8 GPa
- Фугасност – 470 ml
- Обем на газообразните продукти на взрива – 908 l/kg
- Температура на избухване – 230 °C
- Топлина на взрива – 1370 kcal/kg
- Топлина на изгаряне – 2307 kcal/kg.[3]
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Използва се за заряд на снаряди малък калибър, кумулативни заряди, детонатори, основа за пластични експлозиви. Употребява се много често в механична смес с тротил, (не встъпват помежду си в химична реакция), който увеличава стабилността му. За флегматизатори в боеприпасите могат да се използват восък, парафин. Широко известният пластичен експлозив С-4 се състои от 91% хексоген, 2,25% полиизобутен, 5,31% диоктилсебацинат и 1,44% течна смазка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hexogen // PubChem. Посетен на 5 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ www.cdc.gov
- ↑ An Introduction to Chemical Reactions, Energy, Gases, and Chemical Explosives Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., Mark Bishop: «Research Department Explosive, RDX (T4) High detonation velocity ( 8700 m/s) Relative effectiveness factor of 1.6»