Хелмут Хайсенбютел Helmut Heißenbüttel | |
германски белетрист, есеист и критик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 19 септември 1996 г.
|
Националност | Германия |
Работил | писател, критик, есеист |
Литература | |
Жанрове | роман, разказ, стихотворение, есе |
Течение | Група 47 |
Дебютни творби | „Комбинации“, 1954 |
Награди | „Лесинг“ (1956) „Георг Бюхнер“ (1969) „Австрийска държавна награда за европейска литература“ (1990) |
Хелмут Хайсенбютел (на немски: Helmut Heißenbüttel) е германски белетрист, есеист и критик, роден в Рюстринген.
Хелмут Хайсенбютел израства във Вилхелмсхафен, а през 1932 г. се преселва със семейството си в Папенбург, Долна Саксония. През 1941 г. по време на военното настъпление в Съветския съюз е тежко ранен и лявата му ръка е ампутирана. Хайсенбютел следва в Дрезден, Лайпциг и Хамбург архитектура, германистика и история на изкуството. След кратка дейност като издателски редактор в Хамбург работи от 1959 до 1981 г. като водещ на предаването „Радио-есе“ в Радио Хамбург. От 1981 г. живее като писател на свободна практика в Борсфлет. Става член на литературното обединение „Група 47“, на Немската акедимия за език и литература в Дармщат, на Свободната академия на изкуствата в Хамбург и на Академията на изкуствата в Берлин. След продължително боледуване Хелмут Хайсенбютел умира от пневмония през 1996 г. в Глюкщат край Хамбург.
Хелмут Хайсенбютел прави разлика между измислен и намерен материал. Той се обявява за литература на цитата. За него на преден план вече не са фантазията и създаването на фиктивни равнища на отношения. Поради историческото развитие през XX век разбирането за човешкия субект се е променило основно, смята Хайсенбютел. На индивида е отнета неговата самостоятелност. В човека вече не съществува личностно ядро, което да структурира йерархично комплексния житейски опит. По тази причина субектът се разпада на множество индивидуални ядра, които според Хайсенбютел имат главно езикова същност. В центъра на неговите произведения (както и в обемистото му критическо и есеистично творчество) стои природата на езика. Цитирайки, писателят изследва различните езикови материали.
|