Херман Щаудингер

Херман Щаудингер Hermann Staudinger
германски химик
Роден	23 март 1881 г. Вормс, Германия
Починал	8 септември 1965 г. (84 г.) Фрайбург в Брайсгау, Германия
Погребан	Фрайбург, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Хале-Витенбергски университет Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Научна дейност
Област	химия
Работил в	Технически университет, Цюрих
Известен с	Изследвания по макромолекуларна химия
Награди	Нобелова награда за химия (1953)
Семейство
Баща	Франц Щаудингер (1849 – 1921)
Майка	Аугусте Щаудингер
Съпруга	Магда Щаудингер (ж. 1927 – 1965)
Херман Щаудингер в Общомедия

Херман Щаудингер (на немски: Hermann Staudinger) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1953 година „за изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“, член на Баварската академия на науките (1949).

Биография

Роден е на 23 март 1881 година във Вормс, Германия, в семейството на гимназиалния професор, политик и евангелистки пастор Франц Щаудингер (1849 – 1921) и съпругата му Аугусте Щаудингер (по баща Венк).

През 1899 г. Щаудингер започва да следва химия в Хале (Саале), Дармщат и Мюнхен. След 1907 г. той е извънреден професор в института по органична химия в Карлсруе, а от 1912 е професор в Техническия университет на Цюрих, където започва изследванията си по целулоза и каучук.

През 1926 г. става професор в Института по органична химия на Университета във Фрайбург, където започва успешните си изследвания по макромолекуларна химия, който от 1962 г. носи името „Hermann-Staudinger-Haus“.

Женен е за латвийската биоложка и ботаничка Магда Щаудингер.

Умира на 8 септември 1965 година във Фрайбург в Брайсгау на 84-годишна възраст.

Научна дейност

Щаудингер е един от основоположниците на химията на високомолекулните съединения. През 1910 г. предлага нов метод за синтез на изопрен, който е основна съставна част на естествения каучук.

През 1922 г. доказва, че молекулата на естествения каучук е съставена от верига от изопренови единици, свързани помежду си с ковалентни връзки, и съдържа хиляди атоми. На основата на неговата теория са разработени методи за изследване на макромолекулите и е осъществен синтезът на много от тях. За откритията му през 1953 получава Нобеловата награда за химия.

Произведения

• Arbeitserinnerungen. Hüthig Verlag, Heidelberg 1961.
• Thesen zur Größe und Struktur der Makromoleküle. Ursachen und Hintergründe eines akademischen Disputes. Verlag Chemie, Weinheim 1980, ISBN 3-527-25838-8 (заедно с Херман Франц Марк и Курт Хайнрих Майер)
• Die Ketene, Verlag Enke, Stuttgart 1912
• Anleitung zur qualitativen organischen Analyse, Verlag Springer, Berlin 1923
• Tabellen zu den Vorlesungen der allgemeinen und anorganischen Chemie, Verlag Braun, Karlsruhe 1927
• Die hochmolekularen Verbindungen, Kautschuk und Cellulose, Verlag Springer, Berlin 1932
• Organische Kolloidchemie, Verlag Vieweg, Braunschweig 1940
• Fortschritte der Chemie, Physik und Technik der makromolekularen Stoffe, (заедно с проф. Фивег и проф. Рьорс), Verlag Lehmann, München 1939
• Vom Aufstand der technischen Sklaven, Verlag Chamier, Essen-Freiburg 1947
• Die makromolekulare Chemie und ihre Bedeutung in der Protoplasmaforschung, Springer Verlag, Wien 1954

Източници

• Elfriede Husemann, Staudinger-Festband. Hüthig Verlag, Heidelberg 1956.
• Magda Staudinger, Das wissenschaftliche Werk Hermann Staudingers. Gesammelte Arbeiten nach Sachgebeten geordnet. Hüting & Wepf, Basel 1969.
• Claus Priesner, Hermann Staudinger und die makromolekulare Chemie in Freiburg, in: Chemie in unserer Zeit 21, 1987, S. 151 – 160
• Adolf Steinhofer, Hermann Staudinger, Chemie in unserer Zeit, S. 122 – 126 (1965)
• Paul Walden, Geschichte der organischen Chemie seit 1880, Springer Verlag, Berlin 1972, ISBN 3-540-05267-4

Външни препратки

• Institut für Makromolekulare Chemie, Albert-Ludwigs-Universität Freiburg
• Staudinger's Nobel Foundation biography
• Staudinger's Nobel Lecture Macromolecular Chemistry