Херцогство Крайна | |
1364 – 1918 | |
Херцогство Крайна с Австро-Унгария | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Площ | |
9956 km² | |
Херцогство Крайна в Общомедия |
Херцогство Крайна (на немски: Herzogtum Krain; на словенски: Vojvodina Kranjska; на латински: Carnia, Carniolia) е територия в Свещената Римска империя и Хабсбургската монархия в днешна Крайна, Словения, от 1364 до 1918 г.
На север Херцогството Крайна е граничело с херцогствата Каринтия и Щирия.
След смъртта на Хайнрих от Каринтия (+ 1335 г.) от род Майнхардини, който не оставя мъжки наследници, Крайна отива на Хабсбургите.
От 1364 г. по нареждане на Рудолф IV и Privilegium maius Крайна е наричана херцогство. Рудолф IV основава на 7 април 1365 г. в Долна Крайна на Крка на него наречения град Рудолфсверт, днешния Ново место (в Словения).
През 1374 г. Хабсбург, въз основа на сключения наследствен договор от 1363/1364 г. от граф Алберт IV от младата (албертинска) линия на Майнхардините от Горица, наследява Виндиш марка, Бела марка (Мьотлинг) и Пивка. Тези територии се управляват заедно с Крайна и по-късно са в състава на Херцогство Крайна. При двете наследствени подялби на Хабсбургите между 14 и 16 век Крайна е част от Вътрешна Австрия и се управлява от Грац.
По времето на Наполеоновите войни Крайна е завладяна през 1807 – 1809 г. от Наполеон Бонапарт и анексирана. След подписването на мирния договор от Шьонбрун през 1809 г., Наполеон образува чрез декрет Илирийски провинции.
През 1849 г. Кралство Илирия е ликвидирано и Херцогство Крайна става самостоятелна земя на Австрийската корона и остава такава до 29 октомври 1918 г.
Херцогство Крайна има през 1900 г. площ от 9.955 km² и 520 000 жители, от които 30 – 50 000 германци. През 1918/1919 г. малки гранични територии на Крайна отивът към новата Словения със столица Любляна. През 1945 г. Крайна става територия на югославската частична република Словения.