Хиераполис
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хиераполис.
| Хиераполис | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Главната улица в Хиераполис | |
| В регистъра | Hierapolis – Pamukkale |
|---|---|
| Регион | Европа |
| Местоположение |  Турция |
| Тип | Смесено |
| Критерии | iii, iv, vii |
| Вписване | 1988 (12-а сесия) |
| Координати | |
| Хиераполис в Общомедия | |
Хиераполис (на старогръцки: Ἱεράπολις; на латински: Hierapolis, Hieropolis, „Свещен град“) е древногръцки град в древна Фригия в Мала Азия (дн. Турция, на планината над Памуккале), в долината на река Ликос на пътя от Сарди за Апамея, Фригия.
Градът е прочут още през древността със светилището на Аполон с оракул и с топлите извори. Водата служила за багрене на вълна, а текстилната индустрия води до богатството на града.
Хиераполис е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Градът е новооснован през 261 – 253 пр.н.е. от Антиох II Теос, както и съседният град Лаодикея. През 190 пр.н.е. пергамският цар Евмен II построил града отново. През 17 г. градът е разрушен от земетресение, след това е възобновен и разширен. През 1. и 2. век се създават термални бани, фонтани, театри и храмове, но през 1334 г. отново е напълно разрушен от земетресение.
Градът играе важна роля в разпространението на християнството. В Хиераполис е живял през последните си години апостол Филип заедно с неговата дъщеря. Тук и умира около 80 г., убит от римляните.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Francesco D'Andria, Hierapolis in Phrygien (Pamukkale): ein archäologischer Führer. Istanbul 2003, ISBN 975-8070-70-3
- Klaus Belke, Norbert Mersich, Phrygien und Pisidien, Tabula Imperii Byzantini, 7. Wien 1990, S. 268 – 272
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
