Хималайски горал

Хималайски горал

Природозащитен статут

Почти застрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Кухороги (Bovidae) род: Горали (Naemorhedus) вид: Хималайски горал (N. goral)

Научно наименование

Naemorhedus goral Hardw., 1825

Разпространение

Хималайски горал в Общомедия

[ редактиране ]

Хималайски горал^[2] (Naemorhedus goral) е едър чифтокопитен високопланински бозайник от подсемейство Кози. Това е един от хималайските бозайници живеещи при крайно сурови условия.^[3]

Разпространение и подвидове

Видът е разпространен в Хималаите от северен Пакистан през северна Индия, Непал, южен Китай (Тибет), Бутан, спорния щат Аруначал Прадеш до Мианмар. Няма сигурни данни дали видът се среща в западен Мианмар и южно и западно от река Брахмапутра в Индия, където ареалът на горалите е продължен на изток от китайския горал.

Известни са два подвида:

• Naemorhedus goral goral – Среща се в Тибет, северната третина на Бутан, Непал, а в Индия в Аруначал Прадеш и Джаму и Кашмир.
• Naemorhedus goral bedfordi – Обитава район от северен Пакистан до Непал.

Описание

Дължината на тялото на хималайските горали варира от 95 до 130 cm и тегло от 35 – 42 kg. Космената покривка на тялото е сива или сиво-кафява, по-тъмна при крайниците като надолу избледнява. В областта около гърлото и в междучелюстното пространство е светла, а по протежението на гърба до опашката преминава тъмна ивица. И при двата пола са характерни рога, които са извити назад и достигат дължина до 18 cm. Опашката е с характерни дълги косми. Сходствата със серау са, че липсва орбитална жлеза.

Поведение

Хималайските горали са стадни животни. Стадото е представено от доминантен мъжки с майки и малките. Другите възрастни мъжки живеят в самота и само през размножителния сезон се придържат към стадото в конкуренция за чифтосване. Представителите на вида са дневни животни с връх на активност рано сутрин и късен следобед. След паша през ранните сутрешни часове, животните прекарват деня си почивка и преживяне в пещери или прикрити по скалите. Хималайските горали са изключително гъвкави и мога да се придвижват с лекота през тежките скалисти терени на Хималаите. Сезонно извършват височинни миграции в търсене на храна.

Хранене

Хималайските горали са тревопасни като консумират широка гама от растящи представители в районите, които обитават като билки, филизи, корени, клонки, лишеи, гъби, листа и треви.

Размножаване

Хималайските горали са полигинни животни. Доминантният мъжки от стадото се чифтосва с всички женски по време на размножителния сезон. Доминантния мъжки се определя, чрез борби помежду им изразяващи се в блъскане един в друг на главите и рогата. Чифтосването е през ноември и декември и след шест месеца (170 - 218 дни) бременност малките се раждат през ранна пролет. Обикновено раждат по едно. Раждат отделени от стадото и за няколко дни малкото остава скрито. Няколко дни по-късно обаче то е способно да се движи успоредно с майка си в стадото. Отбиването настъпва на 4 - 5 месец, а полова зрялост настъпва на 2 или 3-годишна възраст. Продължителността на живота на свобода е около 15 години, а в плен - 17^[4].

Опазване

Видът има три естествени врага в природата – барса, риса и вълка. По-съществена роля обаче в редуциране на представителите на вида оказват подивелите кучета и човешката дейност.

Източници

1. Naemorhedus goral (Hardw., 1825). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
2. Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
3. Duckworth, J.W. and MacKinnon, J. Naemorhedus goral // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.2. International Union for Conservation of Nature, 2008. (на английски)
4. Naemorhedus goral, Animal Diversity Web