Хипергигант

Хипергигант е звезда с огромна маса и светимост.

Характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Хипергигантите са големи поне колкото свръхгигантите, имат маса над 100 пъти превишаваща тази на Слънцето. Хипергигантите не винаги са по-големи (по обем) от свръхгигантите, но обикновено са по-тежки (по маса). Те се доближават до границата на Едингтън - теоретичния лимит на звездната маса (около 120 слънчеви маси), при която звездата произвежда толкова много радиация, че сама изхвърля в пространството повърхностните си пластове. Някои хипергиганти изглежда тежат повече от 100 слънчеви маси и вероятно някога са достигали 200 до 250 слънчеви маси, като по този начин поставят предизвикателство пред съвременните теории за раждането и за еволюцията на звездите.

Хипергигантите са най-ярките звезди, със светимост хиляди или милиони пъти по-висока от тази на слънцето. Тяхната температура, обаче, варира в широки граници между 3500 K и 35 000 К. Почти всички хипергиганти имат променлива светимост, която се дължи на нестабилност на вътрешността при умерена температура и високо налягане.

Спрямо другите космически обекти, хипергигантите имат изключително кратък живот, който трае между 1 и 3 милиона години. В края на живота си те експлодират в свръхнова или хипернова. Според теоретични схващания, хипергигант избухнал в свръхнова или хипернова ще се превърне в черна дупка, въпреки че според създадената теория за механизма на двойно нестабилната свръхнова, звездата би била напълно унищожена.

Известни хипергиганти

[редактиране | редактиране на кода]

Изучаването на хипергигантите е трудно, защото те са изключително рядко срещани. Били са известни само 7 хипергиганта в Млечния път; още няколко са открити в Магелановите облаци.

Вероятно има горна граница на светимостта на най-студените хипергиганти (тези с жълт или червен цвят) – никой от тях не е по-ярък от абсолютна звездна величина -9.5, което съответства на приблизително 500 000 пъти светимостта на Слънцето. Причините за това са все още неизвестни.

Сини променливи звезди

[редактиране | редактиране на кода]

Най-масивните сини променливи звезди се класифицират като хипергиганти, а те са и най-ярките познати звезди:

  • P Лебед, в северното съзвездие Лебед.
  • S Златна рибка, в близка галактика на име Голям Магеланов облак, в южното съзвездие Златна рибка. В тази галактика се намира и Свръхнова 1987А.
  • Ета Кил, в звездния куп NGC 3372 в южното съзвездие Кил. Ета Кораб е изключително тежка звезда, вероятно с маса около 120-150 пъти колкото тази на Слънцето и е 4-5 милиона пъти по-ярка.
  • Pistol star, близо до центъра на Млечния път, в съзвездието Стрелец. Тази звезда вероятно е 150 пъти по-тежка от Слънцето и около 1,7 млн. пъти по-ярка.
  • Няколко звезди в звездния куп 1806-20 от отсрещната страна на Млечния път. Една от тези звезди, LBV 1806-20, е най-ярката позната звезда, 2 до 40 милиона пъти по-ярка от Слънцето и също така една от най-тежките.

Сини хипергиганти

[редактиране | редактиране на кода]
  • Zeta-1 Скорпион, най-ярката звезда от звездната асоциация Скорпион OB1.
  • MWC 314, в съзвездието Орел
  • HD 169454, в Щит
  • BD -14° 5037, сравнително близък.
  • Cygnus OB2 #12

Жълти хипергиганти

[редактиране | редактиране на кода]

Жълтите хипергиганти са изключително рядък клас звезди, като в нашата галактика са познати едва седем:

  • Ро Касиопея, в северното околополюсно съзвездие Касиопея. Светимостта му е около 500 000 слънчеви светимости.
  • HR 8752
  • IRC+10420

Червени хипергиганти

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]