Хиперфокус

Monotropic and polytropic learning
Монотропно (хиперфокусно) и политропно учене

Хиперфокусът е интензивна форма на умствена концентрация или визуализация, която фокусира съзнанието върху даден обект, тема или задача. При някои хора различните обекти или теми могат също да включват мечти, концепции, измислици, въображение и други умствени обекти. Хиперфокусът върху дадена тема може да доведе до отклоняване от възложените или важните задачи. Той е моментът, в който човек е толкова завладян от изпълнението на онова, което прави, че забравя за всичко наоколо.

Психиатрично хиперфокусът се счита за черта на СДВХ заедно с невниманието и е предложен като черта на други състояния, като шизофренията и разстройствата от аутистичния спектър (ASD).[1][2]

Той би могъл да бъде свързан с концепцията за потока.[N 1][2][3] При някои обстоятелства както потокът, така и хиперфокусът, могат да бъдат в полза за дадено постижение, но при други обстоятелства те биха могли да отвлекат вниманието от поставената задача. Въпреки това, за разлика от хиперфокуса, потокът често e описван с по-положителни термини, което предполага, че те не са двете страни на едно и също състояние при контрастни обстоятелство или интелект.[4]

Психиатричен симптом

[редактиране | редактиране на кода]
Психологическата теория за мозъчната латерализация се върти около хиперфокуса като симптом на психичното здраве. Проучва се, но не е емпирично доказана.[4][5][6]

В някои случаи хиперфокусът би могъл да бъде симптом на психиатрично състояние. Понякога той се нарича персеверация[2][N 2] – неспособност за или увреждане при превключването между задачи или дейности (на англ. „set-shifting“),[7] или повторение на умствена или физическа реакция (жестове, думи, мисли) независимо от отсъствието или спирането на дразнимостта.[8][9][10][11] Разграничава се от стереотипията, която е силно повтарящо се идиосинкратично поведение.[1]

Състоянията, свързани с хиперфокуса или персеверацията, включват разстройствата на неврологичното развитие, особено тези, които се считат за част от аутистичния спектър, и разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). При СДВХ това би могло да е механизъм за справяне или симптом на емоционална саморегулация. Т. нар. „двойно изключителни“ хора – такива с висок интелект и обучителни трудности, биха могли да имат едното или двете поведения на хиперфокус и персеверация.[1][2] Те често са имитирани от подобни състояния, включващи екзекутивна дисфункция или емоционална дисрегулация, а липсата на диагноза и лечение може да доведе до допълнителни съпътстващи заболявания.[1]

СДВХ

[редактиране | редактиране на кода]
Хората със СДВХ могат да намират организацията (като напр. документацията) трудна, но могат да се хиперфокусират върху други интересни неща като изкуството.[1][4][6]

Пациентите с проблеми главно на невнимание често са забавени в мисленето и във формулирането поради разсеяност. Те могат да формулират нещата надълго и нашироко, губейки се в неуместни подробности, и да имат трудности при вземането на решения. Те също така биха могли да се концентрират прекалено много или да се „хиперфокусират“. Това явление най-често възниква, когато пациентът е ангажиран с дейности, които намира за много интересни и/или доставящи незабавно удовлетворение. За такива дейности концентрацията може да продължи часове наред, по много фокусиран начин.[1][12]

СДВХ е трудност при насочване на вниманието (екзекутивна функция на челния лоб), а не липсата на внимание.[13][14][15]

Състоянията, които е малко вероятно да бъдат объркани с хиперфокуса, често включват повтарянето на мисли или на поведение, като обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), постравматичния стрес[16] и някои случаи на травматичното мозъчно увреждане.[7]

Аутизъм

[редактиране | редактиране на кода]

Два основни симптома на разстройството от аутистичния спектър (ASD) включват повтарящите се звуци или движения и фиксирането върху различни неща, включително теми и дейности.[17] Хиперфокусът в контекста на ASD също се нарича неспособност за превключването на мисли или задачи при промяна на ситуацията (когнитивна гъвкавост).[18]

Едно предложено обяснение за хиперфокуса при хората с ASD е, че дейността, върху която са хиперфокусирани, е предвидима. Отвращението към непредсказуемите ситуации е характеристика на ASD,[19] и докато са фокусирани върху нещо предсказуемо, те ще имат проблеми да преминат към непредсказуема задача.[17]

Шизофрения

[редактиране | редактиране на кода]

Шизофренията е психично състояние, характеризиращо се с откъсване от реалността, включително манията за величие, дезорганизираното мислене и необичайното социално поведение.[20] През 2019 г. хиперфокусът привлича вниманието като част от когнитивните симптоми, свързани с разстройството. В тази си употреба хиперфокусът е интензивен фокус върху обработката на информацията пред даден човек. Тази хипотеза предполага, че хиперфокусът е причината хората, страдащи от шизофрения, да изпитват трудности при насочването на вниманието си върху множество неща.[21]

Психопатия

[редактиране | редактиране на кода]

Някои изследвания показват, че психопатите са свръхфокусирани върху получаването на възнаграждение и в резултат на това способността им да използват контекстуални подсказки, наказание или контекстуална информация за коригиране на поведението си може да бъде нарушена. Освен това те развиват тунелно зрение, което блокира всякаква стимулация (като страх от постигането на целта).

Обяснителни бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Потокът (на англ. flow) в позитивната психология е психическото състояние, в което човек, извършващ някаква дейност, е напълно потопен в усещане за енергизирано внимание, пълно участие в и наслада от процеса на дейността. По същество потокът се характеризира с пълното включване в това, което човек прави, и с произтичащата от това трансформация в усещането за време. Потокът е смесването на действието и съзнанието; състоянието на намиране на баланс между дадено умение и колко предизвикателна е тази задача. Изисква високо ниво на концентрация.
  2. ↑ Персеверацията, в областта на психологията, психиатрията и патологията на речта и говора, е повторението на определен отговор (като дума, фраза или жест), независимо от отсъствието или спирането на стимул. Обикновено се причинява от мозъчно увреждане или друго органично заболяване. Симптомите включват „липса на способност за преход или превключване на идеи по подходящ начин спрямо социалния контекст, както се вижда от повторението на думи или жестове, след като те са престанали да бъдат социално значими или подходящи“, или „действието или задачата да се направи това“ , и са по-добре описани различни от стереотипията (силно повтарящо се идиосинкратично поведение)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Kooij, J. J. S. и др. Updated European Consensus Statement on diagnosis and treatment of adult ADHD // European Psychiatry 56. 1 February 2019. DOI:10.1016/j.eurpsy.2018.11.001. с. 14–34.
  2. ↑ а б в г Great Potential Press, Inc., 50–51 с. …there are no empirical data that support hyperfocus as an aspect of ADD/ADHD. In gifted children without ADD/ADHD, this rapt and productive attention state is described by Csikszentmihalyi (1990) as ‘flow.’ … What has been coined ‘hyperfocus’ in persons with ADD/ADHD seems to be a less medical-sounding description of perseveration. Thus the apparent ability to concentrate in certain limited situations does not exclude the diagnosis of ADD/ADHD.
  3. ↑ Потокът в позитивната психология, известен също разговорно като „да си в зоната“, е психическото състояние, при което човек, извършващ някаква дейност, е напълно потопен в усещането за енергичен фокус, пълно участие и удоволствие в процеса на дейността. По същество потокът се характеризира с пълно поглъщане в това, което човек прави, и произтичаща от това трансформация в усещането за време. Потокът е смесването на действие и съзнание; състоянието на намиране на баланс между дадено умение и колко предизвикателна е тази задача. Изисква високо ниво на концентрация. Потокът се използва като умение за справяне със стреса и безпокойството, когато продуктивно се преследва форма на свободното време, която съответства на набора от умения.
  4. ↑ а б в White, Holly A. и др. Uninhibited imaginations: Creativity in adults with Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder // Personality and Individual Differences 40 (6). 1 April 2006. DOI:10.1016/j.paid.2005.11.007. с. 1121–1131.
  5. ↑ Freed, Jeffrey, Parsons, Laurie. Right-Brained Children in a Left-Brained World: Unlocking the Potential of Your ADD Child. Simon and Schuster, 21 October 1998. ISBN 9780684847931. (на английски)
  6. ↑ а б Pfabigan, Daniela M., Tran, Ulrich S. Behavioral and Physiological Bases of Attentional Biases: Paradigms, Participants, and Stimuli. Frontiers Media SA, 21 August 2015. ISBN 9782889196401. (на английски)
  7. ↑ а б Priory psychiatric glossary
  8. ↑ [1] Taylor & Francis.
  9. ↑ Grinnell, Renée. Perseveration // Psych Central. Архивиран от оригинала на 2012-10-16. Посетен на 13 September 2012.
  10. ↑ Helm-Estabrooks N. The problem of perseveration // Semin Speech Lang 25 (4). 2004. DOI:10.1055/s-2004-837241. с. 289–90.
  11. ↑ Dictionary.com definition
  12. ↑ Goodin, Kate. Famous People with ADHD // Parenting. Meredith Corporation. Архивиран от оригинала на 2017-07-01. Посетен на 22 August 2013. David Neeleman, Founder of JetBlue Airways … reported in an interview with ADDitude magazine his ADHD prevents him from being detail-oriented and completing doing day-to-day tasks, saying, ‘I have an easier time planning a 20-aircraft fleet than I do paying the light bill.’
  13. ↑ 2012 Burnett Lecture Video, Part 1 of 3, Keynote Speaker: Russell A. Barkley, Ph.D. by UNCCHLearningCenter, retrieved Aug 2013
  14. ↑ 2012 Burnett Lecture, Video, Part 2 of 3, ADHD, Self-Regulation and Executive Functioning Theory, by UNCCHLearningCenter
  15. ↑ 2012 Burnett Lecture Video, Part 3 of 3, Q & A Dr. Russell Barkley by UNCCHLearningCenter - Streamed live on 1 November 2012 Sponsored by the Academic Success Program for Students with LD and ADHD — a UNC-Chapel Hill Learning Center Program in the College of Arts and Sciences — and the UNC General Alumni
  16. ↑ Brasic, James Robert. Pediatric Obsessive-Compulsive Disorder Differential Diagnoses // Medscape Reference.
  17. ↑ а б Ashinoff, Brandon K. и др. Hyperfocus: the forgotten frontier of attention // Psychological Research 85 (1). 2021. DOI:10.1007/s00426-019-01245-8. с. 1–19.
  18. ↑ Geurts, Hilde M. и др. The paradox of cognitive flexibility in autism // Trends in Cognitive Sciences 13 (2). 1 February 2009. DOI:10.1016/j.tics.2008.11.006. с. 74–82.
  19. ↑ Autism spectrum disorder - Symptoms and causes // Mayo Clinic. Посетен на 12 March 2022. (на английски)
  20. ↑ Schizophrenia - Symptoms and causes // Mayo Clinic. Посетен на 12 March 2022. (на английски)
  21. ↑ Luck, Steven J и др. The Hyperfocusing Hypothesis: A New Account of Cognitive Dysfunction in Schizophrenia // Schizophrenia Bulletin 45 (5). 11 September 2019. DOI:10.1093/schbul/sbz063. с. 991–1000.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hyperfocus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Психология“         Портал „Психология“