Хлорамфеникол

Хлорамфеникол
Свойства
ФормулаC₁₁H₁₂Cl₂N₂O₅
Моларна маса322,012 u[1]
Точка на топене151 °C
Идентификатори
CAS номер56-75-7
PubChem5959
ChemSpider5744
DrugBankDB00446
KEGGC00918
MeSHD002701
ChEBI17698
ChEMBLCHEMBL130
ATCS02AA01
SMILESC1=CC(=CC=C1C(C(CO)NC(=O)C(Cl)Cl)O)[N+](=O)[O-]
InChIInChI=1S/C11H12Cl2N2O5/c12-10(13)11(18)14-8(5-16)9(17)6-1-3-7(4-2-6)15(19)20/h1-4,8-10,16-17H,5H2,(H,14,18)/t8-,9-/m1/s1
InChI ключWIIZWVCIJKGZOK-RKDXNWHRSA-N
UNII66974FR9Q1
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Хлорамфеникол в Общомедия

Хлорамфениколът е антибиотик от групата на амфениколите. Изолиран е през 1947 г. от щамове на бактерията Streptomyces venezuelae, която го произвежда като част от жизнената си дейност. Впоследствие започва да се синтезира и в лабораторни условия.[2]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Представлява бял кристален прах с горчив вкус, понякога с жълтеникаво-зелен оттенък. Слабо разтворим във вода, но лесно разтворим в етанол.[3]

Работи, като потиска ензима пептидил трансфераза и нарушава синтеза на белтъчини в бактериалната клетка. Преминава през кръвно-мозъчната и плацентарната бариера.[3]

Хлорамфениколът е бактериостатик.[2] Ефективен е срещу стафилококи, стрептококи, пневмококи, ентерококи, гонококи и менингококи, Escherichia coli, Haemophilus influenzae и други.[3]

Използва се и при конюнктивит и възпаления на ушите.[4]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ chloramphenicol // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
  2. ↑ а б Хлорамфеникол // Фрамар. Посетен на 7 юни 2024.
  3. ↑ а б в Хлорамфеникол — описание вещества, фармакология, применение, противопоказания, формула
  4. ↑ About chloramphenicol // NHS. Посетен на 7 юни 2024. (на английски)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни