Хлорпромазин
| Хлорпромазин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₁₇H₁₉ClN₂S |
| Моларна маса | 318,096 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 50-53-3 |
| PubChem | 2726 |
| ChemSpider | 2625 |
| DrugBank | DB00477 |
| KEGG | C06906 |
| MeSH | D002746 |
| ChEBI | 3647 |
| ChEMBL | CHEMBL71 |
| ATC | N05AA01 |
| SMILES | CN(C)CCCN1C2=CC=CC=C2SC3=C1C=C(C=C3)Cl |
| InChI | InChI=1S/C17H19ClN2S/c1-19(2)10-5-11-20-14-6-3-4-7-16(14)21-17-9-8-13(18)12-15(17)20/h3-4,6-9,12H,5,10-11H2,1-2H3 |
| InChI ключ | ZPEIMTDSQAKGNT-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | U42B7VYA4P |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Хлорпромазин в Общомедия | |
Хлорпромазинът (Chlorpromazine) е антипсихотичен препарат, разпространяван и под търговските марки торазин, ларгактил и аминазин.
През 1933 г. френската фармацевтична компания Laboratoires Rhône-Poulenc започва търсенето на нови антихистаминни препарати. Френският химик Пол Шарпентие през декември 1950 г. разработва в лабораториите на компанията серия съединения, включително хлорпромазина. Потенциалът на медикамента в психиатрията за първи път е разпознат от френския хирург и физиолог от френската армия Хенри Лаборит през 1951 г., опитвайки се в своя медицински курс да открие превантивни начини за преодоляване на хирургическия шок. Поради свойството на медикамента да повишава телесната температура, той бива използван като „анестезиологичен коктейл“. Лаборит открива, че в интравенозни дози от 50 до 100 mg, хлоропромазинът води до дезинтерес и до тенденция към сънливост.[2]
Само няколко години след синтезирането му през 1950 година хлорпромазинът става широко използван[3] при лечението на болни от шизофрения, които при приемането му в продължение на няколко седмици престават да чуват несъществуващи звуци и да се страхуват от несъществуващи неща.
В продължение на следващите 10 години е установено, че хлорпромазинът влияе върху дейността на невротрансмитерите, провеждащи сигнали между нервните клетки. Хлорпромазинът блокира рецепторите за невротрансмитера допамин. След доказване на положителното му действие върху мозъка, компаниите започват да произвеждат нови лекарства, които не притежават недостатъците на хлорпромазина. Днес съществуват много такива медикаменти, като Risperdal, Zyprexa, Seroquel, Geodon и Abilify. Всички те блокират сигналите от рецепторите към мозъка. Хлорпромазинът се използва като седатив и успокоително, а също и при вземане на ЛСД или друг халюциноген като „контра“ на „бад трип“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ chlorpromazine // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ Fifty years chlorpromazine: a historical perspective // ncbi.nlm.nih.gov. Посетен на 22 април 2019. (на английски)
- ↑ Откриване на медикаментозно лечение на шизофренията от 50-те години на 20 век