Ходене

На разходка

Ходене, разхождане или вървене е едно от основните придвижващи движения при сухоземните животни, притежаващи крайници (включително и при членестоногите, които имат шест, осем или повече крайника).[1] Човешкото ходене е най-естественото движение за човека,[2] което се осъществява в резултат на сложна координирана двигателна дейност на скелетните мускули на туловището и крайниците. Това е най-достъпният вид физическа активност.[3][4]

Ходенето обикновено е по-бавно от бягането и други видове походки. При хората, то се извършва в изправено положение и винаги с поне една опорна точка на долен крайник със земята, в противен случай става въпрос за бягане.

Ползи за здравето

[редактиране | редактиране на кода]

Редовните, бързи ходови упражнения от всякакъв вид могат да подобрят увереността, издръжливостта, енергията, контрола на теглото и продължителността на живота и намаляват стреса.[5] То също така намалява риска от исхемична болест на сърцето, инсулт, диабет, високо кръвно налягане, рак на дебелото черво и остеопороза.[5] Научните изследвания също така показват, че ходенето, освен физическите ползи, е полезно и за ума, подобрявайки паметта, способността за учене, концентрацията, настроението и абстрактните разсъждения.[5] Продължителните часови периоди на ходене за минимален период от тридесет до шестдесет минути на ден, пет дни в седмицата с правилната стойка за ходене,[6] намаляват рисковете за здравето и имат различни общи ползи за здравето, като например намаляване на шансовете за рак, диабет тип 2 , сърдечни заболявания, тревожно разстройство и депресия.[7] Продължителността на живота също се увеличава дори при хора, страдащи от затлъстяване или високо кръвно налягане. Ходенето също подобрява здравето на костите, особено укрепването на тазобедрената кост и понижаването на вредния холестерол с липопротеини с ниска плътност (LDL) и повишаване на полезния холестерол с липопротеини с висока плътност (HDL).[5] Проучванията установяват, че ходенето може също да помогне за предотвратяване на деменция и болестта на Алцхаймер.[8]

Информационният бюлетин на Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ относно връзката между ходенето и смъртността сред възрастните хора с диабет в САЩ гласи, че възрастните хора с диабет, които са ходили 2 или повече часа седмично, са намалили смъртността си от всички причини с 39 %. Жените, които са направили 4500 крачки до 7500 крачки на ден, изглежда са имали по-малко преждевременни смъртни случаи в сравнение с тези, които са направили само 2700 стъпки на ден.[9] „Ходенето удължава живота на хората с диабет, независимо от възрастта, пола, расата, индекса на телесна маса, продължителността на времето от диагнозата и наличието на усложнения или функционални ограничения.“[10] Предполага се, че има връзка между скоростта на ходене и здраве и че най-добри резултати се постигат със скорост над 4 км/ч.[11]

Правителствата в цял свят признават ползите от ходенето за психическото и физическото здраве и го насърчават активно. Този нарастващ акцент върху ходенето възниква, защото хората ходят по-малко в днешно време, отколкото преди. В Обединеното кралство доклад на Министерството на транспорта[12] установи, че между 1995/97 и 2005 г. средният брой пешеходни пътувания на човек е намалял с 16%, от 292 на 245 годишно. Много специалисти в местните власти и Националната здравна служба на Великобритания са наети, за да спрат този спад, като гарантират, че изградената среда позволява на хората да ходят и че са налични възможности за ходене. Професионалистите, които работят за насърчаване на ходенето, идват главно от шест сектора: здравеопазване, транспорт, околна среда, училища, спорт и отдих и градски дизайн.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Mechanical work in terrestrial locomotion: two basic mechanisms for minimizing energy expenditure. // American Journal of Physiology 233 (5). 1977. DOI:10.1152/ajpregu.1977.233.5.R243. p. R243-261. (на английски)
  2. ↑ Тълковен речник
  3. ↑ ((ru)) Дубровский В. И., Федорова В. Н. Биомеханика. Учебник для вузов. – М.: Владос, 2003. – ISBN 5-305-00101-3. – С. 388.
  4. ↑ ((ru)) Орешкин Ю. А. К здоровью через физкультуру. – М., 1990.
  5. ↑ а б в г References:
  6. ↑ Proper walking technique // Mayo Clinic. Посетен на 2022-08-28. (на английски)
  7. ↑ The Numerous Benefits of Walking // AARP. 2007-06-07. Посетен на 2022-08-28. (на английски)
  8. ↑ Study finds path to avoiding dementia measures 14.5 km // Sydney Morning Herald, 15 October 2010. Посетен на 2022-08-28. (на английски)
  9. ↑ Fat-Burning Heart Rate: What is It, How to Calculate, and Chart by Age // Healthline, 2018-03-14. Посетен на 2022-08-28. (на английски)
  10. ↑ Relationship of walking to mortality among U.S. adults // Centers for Disease Control, 20 May 2011. Архивиран от оригинала на 29 January 2013. Посетен на 2022-08-28. (на английски)
  11. ↑ The Relationship of Walking Intensity to Total and Cause-Specific Mortality. Results from the National Walkers' Health Study // PLOS ONE 8 (11). November 19, 2013. DOI:10.1371/journal.pone.0081098. с. e81098.
  12. ↑ Statistics – Department for Transport // Dft.gov.uk. Архивиран от оригинала на 2009-04-11. Посетен на 2022-08-28. (на английски)
Тази статия за процес все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Walking в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​