Хризоберил | |
Шлифован жълт хризоберил | |
Общи | |
---|---|
Формула (повтаряща се единица) | BeAl₂O₄ |
Класификация на Щрунц | 4.BA.05 |
Класификация на Дана | 7.2.9.1 |
Характеристики | |
Твърдост по Моос | 8,5 |
Цвят на чертата | бяло |
Хризоберил в Общомедия |
Хризоберилът е минерал, скъпоценен камък, берилиево-алуминиев оксид с химична формула BeAl2O4.[1][2][3]
Името на минерала произлиза от гръцките думи χρυσός (хризос) и βήρυλλος (берилос), означава златист, в алюзия за цвета на минерала, и берил.[1]
Кристалната решетка е орторомбична, бипирамидална.[1] Образува плътни единични кристали, както и срастъци от по 2 – 3 кристала. Кристалите са оформени като тънки слоеве или къси призми, до 22 cm дължина.[1]
Луминесцира слабо червено под ултравиолетова светлина.[1] Електрическата проводимост се увеличава с температурата.[1]
Цветът на хризоберила може да е различни нюанси на зелено, жълто, кафяво до зеленикавочерно; когато е хромов може да бъде малиновочервен под лампа с нажежаема жичка; безцветен, бледи нюанси на жълто, зелено или червено.[1] Макар и доста рядко се срещат и прозрачни хризоберили.
Хризоберилът е сравнително разпространен. Но някои разновидности като александрит и цимофан, се срещат изключително рядко в природата и се предлагат на високи цени на пазара. Това се дължи на интересната им особеност да сменят своя цвят при промяна на ъгъла на светлината, като естествената и изкуствената светлина ги оцветяват различно.
Най-големите находища на този минерал са в Бразилия, Русия, Шри Ланка, Мианмар др.[1] В България има сведения за намирането му в Рила и Източните Родопи.[2] Негови разновидности са александритът, цимофанът, котешкото око и др.
Най-големият фасетиран образец е овален, 245 каратов, от Шри Ланка.[1]
|
|