Християнизация

Ecce Homo (Ето Човекът!). На картината на Михай Мункачи (1896), Пилат Понтийски показва на подучената тълпа от Ерусалим, Иисус

Християнизацията е широкообхватен обществен феномен в световната история. Изразява се в подмяната на традиционните религии на определени общества или народи от различни форми на християнството.

Християнизацията довежда до сериозни промени във всички сфери на обществения живот и културата. Старите обичаи, вярвания и религиозни практики са изместени от нови форми, които с времето се развиват в нови културни традиции (европейска, несторианска, коптска, етиопска).

Решаваща в исторически план за налагането на християнството като водеща световна религия е християнизацията на Римската империя.

Форми на християнизация

[редактиране | редактиране на кода]

В хода на последните две хилядолетия християнизацията приема различни форми, които най-общо могат да бъдат групирани като:

  • Приемане на християнството за държавна идеология от обществените елити. Извършвано по различни причини, официализирането на християнството е типично за периода от първите случаи през IV век (Армения, 301; Римска империя, 313) до покръстването на скандинавските страни през XI век и на Литва през XIV век.

Съвременни оценки на християнизацията

[редактиране | редактиране на кода]

Християнизацията на Европа създава една нова цивилизация, която в продължение на векове оставя дълбоки следи в световната култура.

Някои хора твърдят, че основата на европейските ценности – права на човека, уважението към личността — се коренят в християнското „възлюби ближния си като себе си“. Според тях в християнската религия няма разделение на правоверни и рая или на евреи и гои, като в подкрепа на това се дават откъси от Библията, например: „за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.