Христо Батанджиев

Христо Батанджиев
български революционер
Роден	1869 г. Гумендже, Османска империя
Починал	20 юни 1913 г. (44 г.) Бяло море, Гърция
Семейство
Деца	Иван Батанджиев
Други роднини	Иван Батанджиев (внук)
Христо Батанджиев в Общомедия

Христо Иванов Батанджиев е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско.

Биография

Роден е през 1869 година в град Гумендже, Османска империя (днес Гумениса, Гърция), в което баща му Иван Батанджиев е бил свещеник през 70-те години на XIX век и член на Гумендженската българска община.^[1][2] През 1888 – 1911 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 година е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След Младотурската революция през 1908 година се включва активно в Съюза на българските конституционни клубове в Македония.

През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. Загива по пътя.^[3][4]

Жени се през 1909 година за учителката в Солунската българска девическа гимназия Екатерина Периклиева, родом от Шумен.^[5][6] Българският спортен деятел Иван Батанджиев е негов син, а геологът Иван Батанджиев внук.^[7]

Памет

На Христо Батанджиев е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).^[8][9]

• 
  Христо Батанджиев със сина си Иван Батанджиев
• 
  Портрет на Батанджиев
• 
  Портрет на Батанджиев
• 
  Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Батанджиев (28-и в третата колона)

Родословие

Иван Батанджиев

Екатерина Периклиева

Христо Батанджиев (1869 - 1913)

Олимпия Батанджиева

Иван Батанджиев (1899 - ?)

Иван Батанджиев (р. 1936)

Бележки

1. Димитровъ, Лазаръ. Учителствуването ми въ Гумендже и интернирането ми въ родното село // Илюстрация Илиндень XV (4 (144). София, априлъ 1943.
2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 58.
3. Караянев, Атанас. Последните дни на Българската търговска гимназия и заточение на о. Трикери, с. 12, solunbg.org, посетен на 7 април 2023 (Споменът се съхранява в Църковно-историческия архивен институт с инв. № 10847.)
4. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 266.
5. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 252.
6. Вѣнчавка // Отечество. I (40). 8 юлий 1909 год. с. 3, 4.
7. Кунов, Ангел. Ст.н.с. д-р Иван Батанджиев на 80 години // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2-3). София, Българска академия на науките, 2016. с. 111.
8. Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 222.
9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.

Елисавета Кондратиева

→

директор на Солунската българска девическа гимназия (1889 – 1890)

→

Марин Пундев