Христо Фотев

Христо Фотев
български поет
Роден
Починал
27 юли 2002 г. (68 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища,
София, България[1]
Националност България
Работилдраматург, редактор
Литература
Жанровестихотворение, поема
Дебютни творби„Привет“ (стихотворение, в-к „Народен фар“, Бургас, № 1231, 17 октомври 1948)
Известни творби„Колко си хубава!...“
НаградиЛитературната награда на Бургас (1965, 1967, 1969)
„Златен Пегас“ (1994)
Семейство
СъпругаПенка
Уляна
Виолета[2][3]
ДецаПламен, Христо, Мария[2][3]

Христо Фотев Константинов е български поет.

Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето и любовта е централен философско-поетичен символ в лириката му. [4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно става редактор на многотиражката на мина „Черно море“. Първата му стихосбирка – „Баладично пътуване“ е издадена през 1961г. Дебютната му книга получава признание и на следващата година е приет за член на Съюза на българските писатели. През 1962г. става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели, чийто помещение се намира на ,ул. Милин камък 1, "канцеларията", както я нарича Фотев.

След дълго мълчание през 1978 г. поетът издава „Обещание за поезия“. През 1981 г. са публикувани две стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира избрани стихове в „Словесен пейзаж“. През 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“, а по-късно "Тембъри, прогонени от рая". В края на 90те е замислен негов тритомник с поезия, от които излиза само т.1. Финансиран е от Мултигруп.

От 1990 г. е главен редактор на бургаския литературен алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г., когато е скандално уволнен от местната общинска управа. С това приключва и придобилият славата на "най-добър извънстоличен литературен алманах" Море,(който е възстановен като литературно издание на община Бургас чак през 2009г.) През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър. През 90те Христо Фотев напуска ретроградния СБП и става на член на Сдружението на българските писатели.

Умира на 27 юли 2002 г.

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1965 – получава Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка „Лирика“.
  • 1967 – удостоен със същата награда за третата си книга „Сантиментални посвещения“,
  • 1969 – връчена му е за трети път наградата на Бургас за стихотворенията му от „Пристанище“,
  • 1994 – поетът получава литературната награда „Златен Пегас“,
  • 1995 – званието на Почетен гражданин на Бургас.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Баладично пътуване“, С.: Български писател, 1961.
  • „Лирика“, С.: Български писател, 1965.
  • „Сантиментални посвещения“, С.: Български писател, 1967.
  • „Пристанище“, Варна: Държавно издателство, 1969.
  • „Обещание за поезия“, Варна: Георги Бакалов, 1978.
  • „Литургия за делфините“, С.: Български писател, 1981.
  • „Спомен за един жив“, С.: Народна младеж, Поредица Поколение, 1982.
  • „Словесен пейзаж“. Избрани стихотворения, С,: Български писател, 1984.
  • „Венецианска нощ“. Поеми, Варна: Георги Бакалов, 1989.
  • „Книга за свободата“. Поема, Пловдив: Христо Г. Данов, 1991. [2. изд.], С.: Свободно поетическо общество, 1997.
  • „Аполис“, съст. Роман Томов, С.: Прозорец, 1993. [2. изд.] С.: Прозорец, 1994.
  • „Над съня“, С.: Артик–5, 1995.
  • „Тембъри, прогонени от рая“. Стихове, текстове, интервюта, съст. Йоана Томова; С.: Прозорец, 1996.
  • „Пейзаж от думи“. Лирика, С.: Захарий Стоянов, 1997.
  • „Събрани съчинения“. Том 1, Поезия, С.: Казански, 1998.
  • „Възхвала на думите“, С.: Издателско ателие „Аб“, 1999.
  • „Море“, С.: Янев и Янев, 2000.
  • „Словесен вертикал“, Велико Търново: Слово, 2000.
  • „Пейзаж от думи“. Лирика, съст. Иван Гранитски, С.: Захарий Стоянов, 2002.
  • „Любовна лирика“, съст. Руси Чанев, С.: Издателско ателие „Аб“, 2008.
  • „Морето, най-голямото събитие“, съст. Йоана Томова, С.: Прозорец, 2014.
За него

Посмъртно признание

[редактиране | редактиране на кода]

Националната награда Христо Фотев за поезия е учредена през 2008 г. от община Бургас съвместно със Съюза на българските писатели, Сдружението на българските писатели и Министерството на културата. Наградата се връчва през година на 25 март, рождения ден на поета.

На Христо Фотев е наречена улица в квартал „Люлин“ в София (Карта).

В края на юни 2009 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Христо Фотев в българската литература и култура“.[5]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
  2. ↑ а б Недялко Йорданов, „Христо Фотев. Откровено за поета“, meridian27.com, 5 май 2014 г.
  3. ↑ а б Хортензия Маркова, „Христо Фотев бил любовник и кум на втората си тъща“, 168chasa.bg, 13 септември 2017 г.
  4. ↑ Отново да се влюбя в тебе – Христо Фотев за любовта. gnezdoto.net
  5. ↑ Програма на Националната научна конференция „Христо Фотев в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 19.06.2009 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни