Хусари

Хуса́ри (от унгарски: húsz – 20, и ар – заплата; по друга версия от думата „корсари“) са леко въоръжени конници в периода 15 – 20 век.

Отличават се с характерната си униформа: кивер (висока цилиндрична шапка с козирка), ментик (къса наметка), доломан (къс мундир), рейтузи (панталони за езда), ботуши. Всички хусари си бръснели брадите и имали мустаци. През XV – XVII век носели леки доспехи.

В колективната памет (не толкова в България, където хусари почти не е имало, колкото в Унгария, Русия и други страни) е съхранен образът на хусаря като любител на „слабия пол“ (секс по хусарски, поручик Ржевский)[1], виното (пие шампанско по хусарски – тоест от гърлото на бутилката) и игрите на карти. Сред хусарите дуелите били нещо обикновено.

Полски крилат хусар

Афоризъм на Козма Прутков гласи: „Ако искаш да си красив, стани хусар“.

Изразът „хусарска болест“ е евфемизъм на руски за венерическа болест.

В Беларус, Литва, Полша и Украйна хусарите се асоциират с шляхтата.

Измислени хусари

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Brix, „Geschichte der alten russischen Heereseinrichtung“;
  • Stein, „Geschichte des russischen Heeres bis Nicolai I“.
  • Бегунова А. И. Повседневная жизнь гусара в царствование императора Александра 1 /Бегунова А. И.-М.: Мол.гвардия, 2000.-383с.-(Живая история. Повседневная жизнь человечества). ISBN 5-235-02400-1
  • Гео Милев – „Разпятие“, разказ
  • Христо Смирненски – „Йохан“, стихотворение

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Вицове за поручик Ржевский // zakat.ru. Посетен на 1 юни 2015. (на руски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]