Царево село

Вижте пояснителната страница за други значения на Делчево .

---

Царево село Делчево
— град —
Царево село 41.966111, 22.774722 Царево село
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Царево село
Географска област	Пиянец
Надм. височина	606 m
Население	9644 души (2021)
Пощенски код	2320
Телефонен код	033
МПС код	KO
Официален сайт	www.delcevo.gov.mk
Царево село в Общомедия

Царево село или Царево (на македонска литературна норма: Делчево) е град в Северна Македония, център на община Царево село в областта Пиянец, с население от 10 454 души (2002). Градчето е център на Царевоселско-Каменишката епархия на Македонската православна църква.

География

Делчево е разположено в източната част на Северна Македония. Столицата Скопие е на 170 км западно, най-близкият регионален център е град Щип на около 82 км, западно, границата с България е на 12 км източно, откъдето през ГКПП Делчево-Логодаж може да бъде преминато в България, Благоевград е едва на 40 км от Делчево, а София на 138 км североизточно.

Градчето е разположено на река Брегалница, в горното ѝ течение, в северните склонове на Малешевската планина и рида ѝ Голак, в близост до мястото, където Брегалница разделя Малешевската планина от Осоговската. Делчево е най-голямото селище и център на областта Пиянец заключена в склоновете на Малешевска и Осоговска планина. Надморската височина на селището варира между 590 и 640 м над морското равнище.

История

Първото споменаване на Царево село е от един закон на Стефан Душан от 1347 година. Тогавашното е име е било Царско село. Според преданията, по време на византийското владичество, градът се е наричал Василево, което в превод от гръцки означава Царево.^[1]

В Османската империя

Царево село в началото на 20 век.

По време на османското владичество, градът се е наричал Султание,^[1] а българското му название е Царево село. В средата на XVII век оттук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за селището:

„

Чарена село на български значи селото на покойния цар. Намира се в полите на една планина. То е мюсюлманско село със сто къщи, една украсена джамия с каменно минаре.[2]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Царево село е смесено българо-турско село с 520 души жители българи християни, 575 българи мохамедани и 425 турци.^[3]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 520 жители на Царево село са българи екзархисти и в селото функционират две български училища – основно и прогимназиално.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Царево село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

По време на Междусъюзническата война във военно гробище в Царево село са погребани 627 български военнослужещи.^[6]

В Сърбия и Югославия

Царево село в 20-те години

Царевоселската чета на Дончо Христов от ВМРО; около 1920 г.

След като Царево село попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, сръбският крал Петър I го провъзгласява за град.^[1] През 1915 година, по време на Първата световна война, Царево село отново е окупирано от български части, които се изтеглят в 1918 година.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Царево село живеят 806 българомохамедани и 649 българи-християни.^[7]

Царево село влиза в рамките на българската държава от 1941 до 1944 година, като негови кметове са Никола Кир. Починков^[8] от Радомир (13.VIII.1941 - 22.III.1943), Величко Вел. Кулев от Шумен (02.IV.1943 - 9.IX.1944)^[9] и Л. Иванов. През 1946 в Царево село е осъществен показен противобългарски съдебен процес над 9 души начело със Славе Гърневски и Георги Шикеринов.^[10] Градът е прекръстен на Делчево от югославските власти на 13 май 1950 година в чест на Гоце Делчев.^[1]

Културният дом на АСНОМ; 2009 г.

ОУ „Св. Климент Охридски“; 2009 г.

В Северна Македония

Според преброяването от 2002 година градът има 11 500 жители.^[11] Докато преброяването през 2021 отчита 9644 жители.^[12]

Националност	Всичко
македонци	10 761
албанци	7
турци	97
роми	564
власи	3
сърби	25
бошняци	0
други	43

Името Царево село носи улица в българската столица София (Карта).

Образование

Градът с неголямото си население разполага с две основни училища и едно средно:

• СУ „Методия Митевски—Брицо“
• ОУ „Ванчо Пърке“
• ОУ „Св. Климент Охридски“

Забележителности

„Успение Богородично“

„Света Богородица Балаклия“

Средновековна отбранителна кула в Царево село

• Край Царево село е разположен манастирът „Света Богородица Балаклия“.
• Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е изградена в XIX век. Не е изписана, а иконите са от Димитър Папрадишки, Григорий Пецанов и други автори.^[13]
• Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ е изграден в 1920 година и цялостно възобновен в 1990 година. Не е осветен, няма живопис и икони.^[13]
• Църквата „Св. св. Константин и Елена“

Личности

 Основна статия: Царевоселчани

От Царево село е българският печатар и общественик, кмет на Кюстендил Васил Янакиев (1878 – 1946). Еротей Николов (1884 – ?) и Григор Бояджийски (1870 – 1948), са дейци на ВМОРО, а Ангел Симеонов (1892 – 1933) – на ВМРО. Методи Митевски (1924 – 1962) е югославски комунист и политик от СР Македония. Любомир Белогаски (1911 – 1994) е виден художник, а Елена Кожухарова (р. 1945) – писателка от Северна Македония.

Други

На Царево село е наречена улица в квартал „Белите брези“ в София (Карта).

Побратимени градове

• Благоевград, България
• Симитли, България;
• Ягодина (град), Централна Сърбия;
• Вишгород, Украйна;
• Борнова, Турция;
• Жирардов, Полша

Вижте също

• Списък на градовете в Северна Македония

Външни препратки

• Официален сайт на Община Царево село
• www.delcevo.com
• Васил Кънчов. Из „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“

Бележки

1. Споменик Гоце Делчев // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г.^{[неработеща препратка]}
2. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 27.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
6. ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 61.
7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
8. За падналитѣ въ Царево село // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, юний 1942. с. 9.
9. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
10. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 325.
11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
12. Total resident population of the Republic of North Macedonia by ethnic affiliation, by settlement, Census 2021 // База на податоци МакСтат.
13. Делчевско архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 31 март 2014 г.