„Циркон“ Класификацията на НАТО: SS-N-33 | |
Обща информация | |
---|---|
Вид | Противокорабна ракета |
История на производство и служба | |
Производител | НПО по машиностроене, Русия |
На въоръжение | първо изпитание на 17 март 2016 г., очаква се приемане на въоръжение през 2018 г. – понастоящем |
„Циркон“ (3M22) (Индекс на УРАВ на ВМФ – 3M22, според класификацията на НАТО: SS-N-33) е руска хиперзвукова крилата противокорабна ракета[1][2] (ПКР), разработвана от ОАО „ВПК „НПО по машиностроене““, която влиза в състава на комплекса 3K22 „Циркон“[3].
Принципна характеристика на дадената ракета се явява значително голямата (до М = 8[4]) скорост на полета, както в сравнение с другите руски противокорабни ракети, така и с противокорабните ракети, състоящи на въоръжение в други страни[5][6]. Ракетата извършва полет на маршевия участък на височина 30 – 40 км, където съпротивлението на въздуха е малко. Такава височина на полета позволява значително да се увеличи далечината на полет и скоростта на ракетата[7]. С тази ракета се планира замяната на тежката противокорабна ракета П-700 „Гранит“[8][9].
Приблизителни тактико-технически характеристики:
„Циркон“ може да се пуска от същите пускови установки, които използват най-новите руски противокорабни ракети П-800 „Оникс“ и „Калибър“ (3М54)[4]. Възможни носители:
Тази ракета ще отслаби ролята на самолетоносачите и другите големи кораби във военноморските флотове в света[21]. По думите на военния експерт Константин Сивков, приемането на „Циркон“ на въоръжение ще доведе до това, че ролята на авионосните сили на САЩ ще бъде рязко отслабена в полза на руските атомни крайцери, които се планира да носят тези ракети[22]. Цената на ракетата (1 – 2 милиона долара) е несъпоставимо по-ниска, отколкото цената на голям кораб от типа самолетоносач (5 – 10 милиарда долара) или на самолетите към него.[23]. Също така страните от НАТО ще трябва сериозно да модернизират противоракетната си отбрана поради фактическата невъзможност на оператора на РЛС да оцени ситуацията, тъй като скоростта на ракетите е огромна[24].
Липсата у Русия на голямо количество палубна авиация и авионосни кораби принуждава ВМФ на Русия активно да развива мощни противокорабни ракети. Акцента на ПКР и техните носители (ракетните кораби и подводниците) е стара концепция. Съветският съюз става първата страна в света, приела на въоръжение серийни противокорабни ракети (П-15 „Термит“). СССР и Русия винаги са имали множество типове от тези ракети (за сравнение, САЩ има на въоръжение само една универсална дозвукова ПКР „Харпун“). Русия, Индия и Норвегия са единствените страни в света, които имат и произвеждат свръхзвукови противокорабни ракети.
Индия води разработки съвместно с Русия (Brahmos), Норвегия има ракетата Naval Strike Missile, която развива околозвукова скорост на полета)[25]. Великобритания съвместно с Франция разработват свръхзвуковата ракета „Персей“[26]. Също някои китайски ПКР имат свръхзвукова скорост на финалния участък на полета. Също Русия експлоатира далекобойните тежки свръхзвукови ПКР П-700 „Гранит“, П-1000 „Вулкан“ и П-500 „Базалт“ (снет от въоръжение)[27]. Дадените ракети тежат като леки изтребител, имат сходни габарити и използват невероятно мощни бойни част (също могат да носят ядрен „боеприпас“). Така например, ракетата „Гранит“ може да унищожи съд с водоизместимост до 10 000 тона (за самолетоносач ще са необходими около 8 – 10 ракети). Американските „Харпуни“ на учения успяват да потопят фрегата (водоизместимост около 5000 тона) със 7 ракети[28].
По тези причини качественото превъзходство на Русия в ПКР е очевидно. Обаче от 90-те и 2000-те години САЩ активно развиват корабната си ПВО и ПРО. Приета е на въоръжение зенитна ракета с малка далечина ESSM, ракетата с голяма далечина SM-6, нови модификации на ракетата SM-2, също и ракетата SM-3 (ориентирана преди всичко за прихващане на МБР). Някои от тези ракети имат комбинирано насочване (полуактивно, топлинно) използвайки различното насочване в зависимост от ситуацията. Различните учения показват ефективността на тези ракети (прихващани са имитатори на руските свръхзвукови ракети, имащи практически еднакви характеристики с оригиналите). Русия леко полеко започва да губи чувствителното си превъзходство в ракетното оръжие в морето, което се явява за ВМФ особено важен фактор.
Решенията за противодействие са няколко: приета е на въоръжение ПКР „Калибър“ (ракетата има голяма далечина за сметка на дозвуковата си скорост, а при долитане при целта последната степен на ракетата я ускорява до свръхзвукова скорост (до 3 Маха). Още едно преимущество на ракетата е свръхмалката височина на полета (10 – 15 метра), затрудняваща откриването на ракетата от РЛС на противника. Новата ракета Х-35 „Уран“ е относително евтина (1 – 1,5 млн. долара), лесна за експлоатация и има ГСН, добре откриваща малоразмерните цели[29][30]. Ракетата П-800 „Оникс“ е един вид „намалена версия“ на „Гранит", основните разлики са в по-малките размери, далечината на полета и бойната част, в по-високата скорост и универсалността[31]. „Циркон“, имайки болшинството преимущества на гореизброените ракети, развива хиперзвукова скорост, като фактически изпреварва САЩ с едно поколение (САЩ експлоатират дозвукови ПКР и нямат свръхзвукови, разработвани в СССР още през 60-те години)[32]. „Циркон“, без преувеличения, ще стане революционна ракета в своя клас. Ракетата също е и по-ефективна, отколкото китайските балистични противокорабни ракети[33].
Към недостатъците на „Циркон“ може да се причислят:
През октомври 2017 г. се появява информацията, че Великобритания, съвместно със САЩ, предлагат на Русия и КНР да се откажат от разработките за хиперзвуково оръжие. Представен е доклад, в който хиперзвуковото оръжие е окачествено като заплаха, способна наравно с ядреното, да предизвика Трета световна война[34]. Американският аналитичен журнал National Interest нарича ракетата „Циркон“ сериозно предизвикателство за ВМС на САЩ. Също се отчита, че ракетата е доволно универсална, така че в близко бъдеще почти всички кораби на ВМФ на Русия ще могат да я използват, а също и другите видове въоръжени сили (Въздушно-космическите сили на Руската Федерация (ВКС), Сухопътните войски и др.)[35][36].
За първото изпитание на ракетата се съобщава 17 март 2016 г[37].
През февруари 2017 г. се появяват съобщения за планиращи се изпитания на морска платформа[38]. През април 2017 г. съобщават за успешно изпитание на ракетата[39]. Серийното производство на „Цирконите“ се планира да започне през 2017 г[40], приемането на въоръжение се очаква през 2018 г[41].
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Циркон (ракета)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |