Цитиколин | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₁₄H₂₆N₄O₁₁P₂ |
Моларна маса | 488,107 u |
Идентификатори | |
CAS номер | 987-78-0 |
PubChem | 13804 |
ChemSpider | 13207 |
DrugBank | 12153 |
KEGG | C00307 |
ChEBI | 16436 |
ChEMBL | CHEMBL1231700 |
ATC | N06BX06 |
SMILES | C[N+](C)(C)CCOP([O-])(=O)OP(O)(=O)OC[CH]1O[CH]([CH](O)[CH]1O)n1ccc(N)nc1=O |
InChI | InChI=1S/C14H26N4O11P2/c1-18(2,3)6-7-26-30(22,23)29-31(24,25)27-8-9-11(19)12(20)13(28-9)17-5-4-10(15)16-14(17)21/h4-5,9,11-13,19-20H,6-8H2,1-3H3,(H3-,15,16,21,22,23,24,25)/t9-,11-,12-,13-/m1/s1 |
InChI ключ | RZZPDXZPRHQOCG-OJAKKHQRSA-N |
UNII | 536BQ2JVC7 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. |
Цитиколинът е ендогенно химично съединение, играещо важна роля за синтезирането на някои фосфолипиди, в частност на фосфатидилхолина.[1]
Счита се, че цитиколинът ускорява възстановяването на увредените клетъчни мембрани, потиска действието на фосфолипазите, което има противовъзпалително действие, контролира образуването на свободни радикали и може да повлиявава на апоптозата. Цитиколинът е ефективен при нарушение на паметта и при лечението на сензорни и двигателни неврологични разстройства.[2]