Црес

Тази статия е за острова. За града вижте Црес (град).

---

Црес Cres
Лубенице, едно от най-древните селища на остров Црес
Местоположение44.960278, 14.408056
Местоположение	Адриатическо море
Страна	Хърватия
Площ	405,78 km²
Население	3184 души (2001) 7,85 души/km²
Най-висока точка	648 m н.в.
Местоположение в Хърватия 44.960278, 14.408056
Црес в Общомедия

Црес (на хърватски: Cres) е хърватски остров в Адриатическо море, в северната част на Далматинските острови. Той е атрактивна дестинация за екотуризъм, тъй като на него гнездят редица големи птици и особено Белоглавият орел.

География

Црес заедно с остров Крък се борят за титлата „най-голям хърватски остров“. Централното бюро по статистика на Хърватия дава почти еднаква площ и за двата острова - 405,78 km².^[1][2] Трудно е да се определи кой от двата е по-голям поради силно изрязаната брегова линия, която отгоре на всичко и постоянно променя очертанията си. Црес има дължина 66 km и ширина от 2 до 12 km и е със силно издължена форма от север на юг. Най-високата точка връх Горице (648 m), издигащ се в северната му част. Островът затваря от юг Риекския залив. На запад протока Кварнер го отделя от полуостров Истрия, на изток протока Кварнерич – от островите Крък и Раб, а на югозапад протока Осор (ширина 15 m) – от остров Лошин. Изграден е от варовици и доломити. Асновен поминък на населението са земеделие (овощни градини, лозя), риболов и туризъм.^[3]

На Црес се намира сладководното езеро Врана, което впечатлява със своите 220 милиона кубични метра водна маса. Дъното му се намира на 68 м под морското равнище. По високите скали около него гнездят защитените от закона белоглави лешояди.

История

Според легендата на остров Црес бягат Язон и аргонавтите след като откраднали златното руно. По това време островната маса е била позната под името Абсиртиди, по името на Абсирт, брата на Медея, когото тя убива и хвърля трупа му в морето. Два от крайниците му се превръщат в островите Црес и Лошин.

Црес е бил населен още от неолита. Тук са живели илири, впоследствие островът става част от Римската империя^[4], бил е под управлението на Хърватското кралство, под византийска власт, а след това близо осем века под властта на Венеция (1020-1797 г.). От 1809 до 1815 г. като част от т.нар Илирийски провинции е анексиран от Наполеонова Франция. Между 1815 и 1918 г. е притежание на Австрия. В периода 1918 - 1945 г. е анексиран от Италия, от 1945 до 1991 г. е част от Югославия, а от нейния разпад до днес е в границите на Хърватия.

Население

Населението на острова е 3184 души (2001 г.)^[5] Повече от 90 % от него живее в едноименния град Црес.

Забележителности

Изглед към село Бели

Сред препоръчваните за посещение обекти на остров Црес са:

• старинното селце Лубенице, построено на скала на 400 м над морското равнище, известно с провежданите летни концерти за класическа музика;
• езерото Врана, служещо като източник на питейна вода за обитателите на острова;
• селцето Валун, в което е забранено движението на автомобили и което разполага с красиво пристанище;
• Бели – едно от най-старите поселения на острова с неговия екоцентър „Caput Insulae Beli“, приютяващ местните диви животни, нуждаещи се от медицински грижи. Посещава се от около 15 000 туристи всяка година.

Източници

1. Централно бюро по статистика на Хърватия // Архивиран от оригинала на 2012-03-04. Посетен на 2018-04-02.
2. Duplančić Leder, Tea; Ujević, Tin; Čala, Mendi (June 2004)
3. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Црес, т. 28, стр. 604
4. Strčić, Petar (2007). "Kratki pregled povijesti Cresa do 1947. godine".
5. Данни на Централното бюро по статистика на Хърватия за 2001 г. // Архивиран от оригинала на 2020-08-08. Посетен на 2018-04-02.