Чаталджа (дем Драма)

Тази статия е за селото в Гърция. За града в Турция вижте Чаталджа.

---

Чаталджа Χωριστή
— село —
Чаталджа 41.13, 24.208333 Чаталджа Чаталджа
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Драма
Географска област	Драмско поле
Надм. височина	120 m
Население	2660 души (2001 г.)
Пощенски код	661 00
Телефонен код	2521

Селяни в Чаталджанско, 1940-те години

Гроздобер в Чаталджанско, 1940-те години

Чаталджа (на гръцки: Χωριστή, Хористи, до 1927 година Τσατάλτζα, Цаталдза^[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 120 m надморска височина^[2] в Драмското поле, югоизточно от град Драма.

История

Етимология

Името произтича от турското çatal.^[3]

В Османската империя

В началото на XX век Чаталджа е село в Драмска кааза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чаталджа (Tchataldja) живеят 2100 гърци.^[4]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Чаталджи има 350 гръцки къщи и 50 турски.^[5] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото има 1750 жители гърци християни и 300 турци.^[5][6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Чаталджа (Tchataldja) се състои от 1800 гърци и в селото действат едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с трима учители и 180 ученици.^[7]

Църквата „Въведение Богородично“ е построена в 1906 година.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Чаталджа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

В Гърция

След Междусъюзническата война от 1913 година селото остава в пределите на Гърция. В 1927 година името му е преведено на Хористи. Мюсюлманското му население е изселено в Турция по силата на Лозанския договор в 1923 година и на негово място са настанени 272 гръцки бежански семейства с 1090 души.^[2] В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 272 бежански семейства и 1080 жители общо.^[10]

Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски култури, а се занимава частично и с краварство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Чаталджа на 13 януари 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име[11]	Описание
Узун гьол[12]	Ούζούν Γκιόλ	Макрирема	Μακρύρεμα	река на Ю от Чаталджа[12]
Орта бара[12]	Όρτά Παρά	Капнохорафа	Καπνοχώραφα	възвишение на ЮЗ от Чаталджа[12]
Ени гьол[12]	Γενή Γκιόλ	Кенурия Дексамени	Καινούργια Δεξαμενή	местност на ЮЗ от Чаталджа[12]
Драмаюлу[12]	Δραμαϊλοϋ	Одос Драмас	οδός Δράμας	възвишение на СЗ от Чаталджа (162,1 m)[12]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	2884[2]	2201[2]	3200[2]	3184[2]	2633[2]	2652[2]	2111[2]	2104[2]	2364[2]	2625	2725	2512

Личности

Родени в Чаталджа

• Ахилеас Запранис (р. 1965), гръцки учен
• Георги Христов (Гьоре Христов), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, Нестроева рота на 5 одринска дружина^[13]
• Георгиос Доду (Γεώργιος Δώδου), гръцки андартски деец, агент от трети ред, четник на Константинос Даис (Царас) през 1907-1908 година^[14]
• Мито Михайлов, македоно-одрински опълченец, четата на Симеон Георгиев^[15]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 202. (на македонска литературна норма)
3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 217.
4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
5. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
8. Χωριστή - Εισόδια της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Архивиран от оригинала на 2014-06-02. Посетен на 2 юни 2014.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
11. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 22. (на гръцки)
12. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764 и 765.
14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 27. (на гръцки)
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 459.