Челябинска област

Челябинска област
Субект на Руската федерация
Челябинска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Челябинск
Площ	88 529 km²
Население	3 493 036 души (2018) 39,5 души/km²
Адм. център	Челябинск
Федерален окръг	Уралски федерален окръг
Губернатор	Михаил Юревич
Часова зона	UTC +5
МПС код	74, 174
Официален сайт	www.pravmin74.ru
Челябинска област в Общомедия

Челябинска област (на рус. Челябинская область) е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Уралския федерален окръг^[1]. Площ 88 529 km² (36-о място по големина в Руската Федерация, 0,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 3 493 036 души (10-о място в Руската Федерация, 2,38% от нейното население). Административен център град Челябинск. Разстояние от Москва до Челябинск 1919 km.

Историческа справка

Първите руски селища на територията на днешната територия на Челябинска област възникват през ХVІІІ в. През 1734 г. е изградена Верхнеяицката погранична крепост, а селището до нея по-късно е преименувано на Верхнеуралск, което през 1781 г. е утвърдено за град Верхнеуралск. През 1736 г. на мястото на башкирското село Челяби е изградена погранична крепост, която се разраства в голямо селище и е признато за град Челябинск през 1787 г. През 1743 г. е основана Троицката погранична крепост, а възникналия край нея населен пункт е преобразуван в град Троицк през 1784 г. През 1754 г. е основано селището Косатур в близост до желязо- и медодобивните фабрики, което по-късно е преименувано на Златоустовски (от 1865 г. град Златоуст). Всички останали 26 града в областта са признати за такива през ХХ в. Челябинска област е образувана на 17 януари 1934 г. след разделянето на бившата Уралска област на три части: Челябинска, Свердловска и Об-Иртишка област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Челябинска област се намира в западната част на Азиатска Русия, а част от нейните територии на запад – в Европейската част на Русия. На юг граничи с Оренбургска област, на запад – с Република Башкортостан, на север – със Свердловска област, на изток – с Курганска област и на юг – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 88 529 km² (36-о място по големина в Руската Федерация, 0,52% от нейната площ).^[2]

Релеф

Областта е разположена основно по източните склонове на планината Южен Урал и територията на изток от нея – Зауралския пенеплен. На северозапад на нейна територия попадат част от планинските хребети на Южен Урал с максимална височина връх Нургуш 1406 m. По характера на релефа територията на областта може да се раздели на 2 части: западна с верижно-хълмист релеф (средна височина 300 – 500 m) и източна равнинна част с многочислени понижения, полегати гърбици (с височина до 20 m) и междугърбични понижения. Централната част е хълмиста с височина до 100 – 200 m).^[2]

Климат

Климатът е континентален. Зимата е студена и продължителна със средна януарска температура от -15 °C на северозапад, до -17 °C на югоизток. Лятото е топло, на югоизток горещо. Средна юлска температура от 16 °C на северозапад до 18 °C на югоизток. Годишната сума на валежите варира от 600 mm в планинските части до 350 mm в равнинните, с максимум през лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 130 денонощия на северозапад до 150 денонощия на югоизток.^[2]

Води

По територията на Челябинска област протичат 3602 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина ок 17 900 km и те принадлежат към три водосборни басейна: на река Об (62,2%), на река Волга (19,3%) и на река Урал (18,5%). Към водосборния басейн на река Об принадлежат реките Уй и Аят (леви притоци на Тобол) и Миас (десен приток на Исет, ляв приток на Тобол). Към водосборния басейн на река Волга принадлежат реките Чусовая (ляв приток на Кама), Уфа и Сим (десни притоци на Белая, ляв приток на Кама) и Ай (ляв приток на Уфа. През югозападната част на областта протича част от горното течение на река Урал на протежение от около 270 km. Речната мрежа е неравномерно разпределена по територията на Челябинска област, като през нея протичат предимно горните течения на реките, където те са все още маловодни. Над половината от реките (55,1%) протичат през западната планинска част на областта и принадлежат основно към Волжкия водосборен басейн. Те са предимно планински реки с бързо течение, каменисто дъно и текат в тесни долини със стръмни склонове. На изток, реките принадлежащи към Обския водосборен басейн водят началото си от източните склонове на Южен Урал и в горните си течения са типични планински реки, а в долните стават спокойни равнинни реки. В уралския водосборен басейн десните притоци на река Урал са с планински характер, а левите – с равнинен характер. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното, а за планинските реки – снежно и дъждовно. Речният им режим се характеризира с ясно изразено високо пролетно пълноводие, започващо през първата декада на април и продължително маловодие през останалата част от годината. В планинските райони пълноводието преминава през два пика: първия – през втората декада на април, втория – в първата декада на май, и лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове. В Зауралието маловодието е дълго и устойчиво и много от по-малките реки пресъхват. Реките в Челябинска област замръзват основно в началото на ноември, а се размразяват през април.^[3]

В Челябинска област има над 3,2 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 2,6 хил. km², като над половината от тях около 1,7 хил. са с площ по-голяма от 10 дка. Основният вид езера в областта са тектонските и крайречните (старици), но се срещат и суфозионни, карстови и други. Езерата с тектонски произход са разположени в предпланините на Южен Урал (по-дълбоки), а също и в лесостепната зона на Зауралието (ерозионно-тектонски, по-плитки). Крайречните езера са разпространени предимно по заливните тераси на големите реки. Най-големите езера в Челябинска област са Уелги, Увилди, Иртяш, Тургояк, Болшие Касли, Чебаркул и др. Най-големите изкуствени водоеми са Долгобродското и Нязепетровското водохранилища на река Уфа, Аргизинското и Шершньовското водохранилища на река Миас и Верхнеуралското водохранилище на река Урал. Блатата и заблатените земи заемат 1927 km², 2,18% от територията на областта.^[3]

Почви, растителност, животински свят

В областта преобладават обикновените и излужените черноземни почви, но се срещат и сиви горски, планинско-горски сиви и ливадно-черноземни почви. Около 1/4 от територията ѝ е заета от гори, като запасите от дървесина се изчисляват на около 185 млн.m³. На север растителността е представена от осико-брезови и борови гори, централните части са заети от лесостепи, а на юг – от тревно-злакови степи. В планините има смърчово-елови гори с примес от бор, лиственица, липа и дъб. Животинския свет се състои предимно от горски и степни форми – лос, лисица, вълк, заек, белка и други и множество горски и водолюбиви птици.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Челябинска област наброява 3 493 036 души (10-о място в Руската Федерация, 2,38% от нейното население). Плътност 39,46 души/km². Градско население 82,7%. При преброяването на населението на Руската федерация етническият състав на областта е бил следния: руснаци 2 829 899 (83,8%), татари 180 913 (5,36%), башкири 162 513 (4,81%), украинци 50 081 (1,48%), казахи 35 297 (1,05%), немци 18 687 (0,66%), беларуси 13 035 (0,39%), мордовци 12 147 (0,36%).

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Челябинска област

В административно-териториално отношение Челябинска област се дели на 16 областни градски окръга, 27 муниципални района, 30 града, в т.ч. 15 града с областно подчинение и 15 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Челябинска област към 1 януари 2018 г.

Административна единица	Площ (km^2)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Челябинск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Верхни Уфалей		31 769	гр. Верхни Уфалей	27 879	142
ІІ. Златоуст		170 127	гр. Златоуст	167 978	160
ІІІ. Карабаш		11 385	гр. Карабаш	11 178	96
ІV. Копейск		149 735	гр. Копейск	147 573	20
V. Кищим		40 150	гр. Кищим	37 480	90
VІ. Магнитогорск	392	418 241	гр. Магнитогорск	418 241	460
VІІ. Миас		167 481	гр. Миас	151 856	96
VІІІ. Озьорск		89 731	гр. Озьорск	79 265	108
ІХ.Снежинск		51 113	гр. Снежинск	50 759	127
Х.Трьохгорни	162	32 555	гр. Трьохгорни	32 555	300
ХІ. Троицк	129	75 231	гр. Троицк	75 231	121
ХІІ. Уст Катав		25 583	гр. Уст Катав	22 536	300
ХІІІ. Чебаркул	71	39 614	гр. Чебаркул	39 914	78
ХІV. Челябинск	530	1 198 858	гр. Челябинск	1 198 858
ХV. Южноуралск	111	37 952	гр. Южноуралск	37 801	88
ХVІ. Локомотивни	10	8518	сгт Локомотивни	8518	265
Муниципални райони
1. Агаповски	2604	33 319	с. Агаповка	6561	436
2. Аргаяшки	2683	41 150	с. Аргаяш	10 293	56
3. Ашински	2792	59 828	гр. Аша	29 946	377	гр. Миняр, гр. Сим, Кропачово
4. Бредински	5068	25 670	пос. Бреди	9468	338
5. Варненски	3853	25 285	с. Варна	9869	217
6. Верхнеуралски	3465	34 533	гр. Верхнеуралск	9312	460	Межозьорни
7. Еманжелински	113	50 360	гр. Еманжелинск	29 077	51	Зауралски, Красногорски
8. Еткулски	2525	30 554	с. Еткул	6740	45
9. Карталински	4726	46 940	гр. Картали	28 577	260
10. Каслински	2787	32 472	гр. Касли	16 263	138	Вишневогорск
11. Катав Ивановски	3415	30 282	гр. Катав Ивановск	16 088	321	гр. Юрюзан
12. Кизилски	4413	22 908	с. Кизилское	6651	528
13. Коркински	103	60 059	гр. Коркино	34 967	42	Первомайски, Роза
14. Красноармейски	3842	42 494	с. Миаское	9755	37
15. Кунашакски	3142	29 507	с. Кунашак	6296	74
16. Кусински	1513	27 228	гр. Куса	17 368	244	Магнитка
17. Нагайбакски	3019	18 784	с. Фершампенуаз	4368	400	Южни
18. Нязепетровски	3459	16 680	гр. Нязепетровск	11 752	339
19. Октябърски	4356	19 788	с. Октябърское	6780	221
20. Пластовски	1752	25 830	гр. Пласт	17 648	127
21. Саткински	2397	80 912	гр. Сатка	42 214	236	гр. Бакал, Бердяуш, Межевой, Сулея
22. Сосновски	2071	70 148	с. Долгодеревенское	7700	24
23. Троицки	3959	25 736	гр. Троицк		121
24. Увелски	2330	31 733	пос. Увелски	10 500	82
25. Уйски	2637	23 427	с. Уйское	7352	186
26. Чебаркулски	2879	29 753	гр. Чебаркул		78
27. Чесменски	2663	18 800	с. Чесма	6334	219

Селско стопанство

Отглеждат пшеница; бобови, фуражни и технически култури, отглеждат картофи и зеленчуци. В района има животновъдство: отглеждат се говеда, свине, овце, кози и птици.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	3086 [4]	2694,3[5]	2431,8	1994,7[5]	1844,0[6]	2074,4	1834,9[6]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление челябинской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки

• ((ru)) Официален сайт на губернатора на Челябинска област Архив на оригинала от 2015-12-01 в Wayback Machine.

Източници

1. Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Челябинска област (Челябинская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 34. Хвойка Викентий Вячеславович – Шервинский, Василий Дмитриевич [Хвойка – Шервинский]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-372-9. с. 799. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Челябинска област
3. ((ru)) «Вода России» – Челябинска област
4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
5. Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
6. Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))