Червена решетка

Червена решетка
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Phallales
семейство:Phallaceae
род:Клатрус (Clathrus)
вид:Червена решетка (C. ruber)
Научно наименование
Pers., 1801
Синоними
  • Clathrus kusanoi Dring, 1980
  • Clathrus ruber f. kusanoi Kobayasi, 1938
  • Clathrus ruber var. albus Quadr. & Lunghini, 1990
  • Clathrus ruber var. flavescens Quadr. & Lunghini, 1990
  • Clathrus flavescens Pers., 1801
Червена решетка в Общомедия
[ редактиране ]

Червена решетка или смърдяща кошничка[1] (Clathrus ruber) е вид базидиева гъба от семейство Phallaceae. Името произлиза от плодните тела, които са оформени донякъде като кръгла или овална куха сфера с преплетени или решетъчни клони. Въпреки че се счита предимно за европейски вид, червената решетка е внесена в други области и понастоящем има широко разпространение, което включва всички континенти с изключение на Антарктида.

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в Южна Европа, Макаронезия (Азорските острови и Канарските острови), Западна Турция, Северна Африка (Алжир) и Западна Азия (Иран).[2][3][4] В Централна Европа се среща по-рядко и е включена в Червената книга на Украйна.[5][6]

Гъбата е разширила обхвата си на север към Британските острови.[7] Понастоящем се среща предимно на юг в Англия, в Шотландия, Уелс, Нормандските острови и Ирландия.[8][9] Среща се и в Съединените щати (Калифорния, Флорида, Джорджия, Хавай, Алабама, Вирджиния, Северна Каролина и Ню Йорк)[10], Канада, Мексико и Австралазия.[11] Видът е докладван и от Южна Америка (Аржентина)[12], Китай[13], Япония[14] и Карибите[2].

Видът се среща често самостоятелно или на групи в близост до дървесни отломки върху градинска и обработена почва или тревисти места.[15]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Плодовото тяло има формата на яйце и може да достигне височина от 8 до 20 см.[16] Цветът му може да варира от розов до оранжев и червен, и изглежда зависи от температурата и влажността на околната среда.[17] Външната повърхност е оребрена или набръчкана.[2] Спорите са удължени и гладки с размери 4 – 6 на 1,5 – 2 µm.[2]

Гъбата отделя зловонна миризма, донякъде наподобяваща тази на гниещо месо[18][19], което привлича мухи и други насекоми, с което се подпомага разпръскването на спорите.[17][20]

Консумация

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че ядливостта на гъбата не е официално документирана, неприятната ѝ миризма би отказала повечето хора да я консумират. По принцип тези гъби се считат за годни за консумация, когато плодното тяло все още не се е разтворило, и дори се считат за деликатес в някои части на Европа и Азия, където се мариноват сурови и се продават на пазарите като „дяволски яйца“.

C. ruber в Корте Мадера, САЩ

Доклад от 1854 г. предоставя предупреждение за тези, които обмислят да консумират зрялото плодово тяло. Д-р Ф. Пейр Порчър от Чарлстън, Южна Каролина, описва случай на отравяне, причинено от тази гъба:

„ Млад човек, който е консумирал малко от гъбата, след период от шест часа е започнал да страда от болезнено напрежение в долната част на стомаха и е получил силни конвулсии. Той е загубил използването на речта си и е изпаднал в състояние на ступор, което е продължило 48 часа. След приемане на еметик за предизвикване на повръщане, той е изхвърлил фрагмент от гъбата с два червея и слуз, оцветена в кръв.[21] “

Червена решетка обикновено се посочва като негодна за консумация или отровна в много британски публикации за гъби от 1974 до 2008 г. Според Джон Рамсботъм, гъбата причинява рак, а в други части на Франция е известно, че води до кожни обриви и причинява конвулсии.[22]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ В обектива: Гъби вълшебници // Труд, 07 юни 2015 г. Посетен на 16 юни 2021 г.
  2. ↑ а б в г Dring DM. Contributions towards a rational arrangement of the Clathraceae // Kew Bulletin 35 (1). 1980. DOI:10.2307/4117008. с. 1 – 96.
  3. ↑ Eckblad F-E. Additions and corrections to the Gasteromycetes of the Canary Islands // Norwegian Journal of Botany 22 (4). 1975. с. 243 – 48.
  4. ↑ Macrofungi of Aydin Province // Mycotaxon 99. 2007. с. 163 – 65. Архивиран от оригинала на 2011-02-10.
  5. ↑ First record of Clathrus ruber from Serbia // Mycologia Balcanica 1. 2003. с. 59 – 60.
  6. ↑ Macromycetes of Crimea, listed in the red data book of Ukraine // Ukrayins'kyi Botanichnyi Zhurnal 60 (4). 2003. с. 438 – 46.
  7. ↑ Dennis RWG. The status of Clathrus in England // Kew Bulletin 10 (1). 1955. DOI:10.2307/4113923. с. 101 – 106.
  8. ↑ Catalog of Irish Fungi Part 1. Gasteromycetes // Proceedings of the Royal Irish Academy 78 (1). 1978. с. 1 – 12.
  9. ↑ Hope C. Clathrus ruber on the Isle of Wight // Mycologist 3 (3). 1989. DOI:10.1016/S0269-915X(89)80036-9. с. 111 – 12.
  10. ↑ Burk WR. Clathrus ruber in California USA and worldwide distributional records // Mycotaxon 8 (2). 1979. с. 463 – 68.
  11. ↑ Cunningham GH. The Gasteromycetes of Australasia. XI. The Phallales, part II // Proceedings of the Linnean Society of New South Wales 56 (3). 1931. с. 182 – 200.
  12. ↑ Domínguez de Toledo L. Gasteromycetes (Eumycota) del centro y oeste de la Argentina. II. Orden Phallales // Darwiniana (San Isidro) 33. 1995. с. 195 – 210.
  13. ↑ The Macrofungus Flora of China's Guangdong Province (Chinese University Press). New York, New York, Columbia University Press, 1993. ISBN 962-201-556-5. с. 542.
  14. ↑ Minikata K. Clathrus cancellatus TOURNEFORT 本邦二産ス (PDF) // Botanical Magazine (Tokyo) 42 (496). 1928. с. 243 – 44.
  15. ↑ Kuo M. Clathrus ruber // MushroomExpert.Com. August 2006. Посетен на 2011-02-07.
  16. ↑ Stijve T. Close encounters with Clathrus ruber, the latticed stinkhorn // The Australasian Mycologist 16 (1). 1997. с. 11 – 15. Архивиран от оригинала на 2014-10-05.
  17. ↑ а б Arora D. Mushrooms Demystified: a Comprehensive Guide to the Fleshy Fungi. Berkeley, California, Ten Speed Press, 1986. ISBN 0-89815-169-4. с. 765.
  18. ↑ Clathrus ruber // California Fungi. MykoWeb. Посетен на 2011-02-07.
  19. ↑ Jordan M. The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe. London, UK, Frances Lincoln, 2004. ISBN 0-7112-2378-5. с. 366.
  20. ↑ Stijve T. Stinkhorns in abundance // Coolia 39 (4). 1996. с. 229 – 36.
  21. ↑ Porcher FP. On the medicinal and toxicological properties of the cryptogamic plants of the United States // Transactions of the American Medical Association 7. 1854. с. 280.
  22. ↑ Ramsbottom J. Mushrooms & Toadstools: A Study of the Activities of Fungi. London, UK, Collins, 1953. с. 187 – 88.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни