Черна мура | ||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
Christ, 1863 | ||||||||||||||||
Черна мура в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Черната мура (Pinus heldreichii) е един от петте вида бор, характерни за България.
Листата на този вид дърво са игловидни („иглици“) и са събрани по 2 в брахибласт. Те са тъмнозелени и дълги около 10 cm. Задържат се върху клонките по 6 – 8 години. Пъпките са без смола, което е един от основните и най-лесни белези, по които черната мура се отличава от черния бор. Кората на дърветата в млада възраст е гладка и светла, а по-късно се напуква плочковидно, като броня, поради което на немски се нарича „брониран бор“ (Panzernkiefer).
Шишарките на този вид приличат на тези на черния бор, но се отличават по два признака:
Черната мура живее дълго – най-старото дърво от този вид в България е Байкушевата мура над „Бъндерица“ в Пирин, която е на 1300 години. Наречена е така в чест на лесовъда Константин Байкушев, който е направил първите измервания на възрастта ѝ в началото на 20 век.
В България черната мура расте само в планините Пирин и Славянка. Дърветата, които се забелязват на други места (например отделни групи на Витоша), са засадени там от човека. Расте изключително на варовит терен. Общото разпространение на този вид обхваща Балканския полуостров, поради което се нарича „балкански субендемит“, както и района на Калабрия, южна Италия.
|