Черни вдовици

Черни вдовици
Черен отровен паяк (L. tredecimguttatus)
Черен отровен паяк (L. tredecimguttatus)
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Паякообразни (Arachnida)
разред:Паяци (Araneae)
семейство:Theridiidae
род:Черни вдовици (Latrodectus)
Научно наименование
Walckenaer, 1805
Черни вдовици в Общомедия
[ редактиране ]

Черните вдовици (Latrodectus) са род паяци от семейство Theridiidae. Родът съдържа 31 признати вида, разпространени по целия свят. Видовете се различават значително по размер. В повечето случаи женските са оцветени в тъмно и лесно се разпознават по червеникавите белези по корема.[1]

Женската черна вдовица има необичайно големи отровни жлези и нейната захапка може да бъде особено вредна за хората. Въпреки това, ухапванията от тези паяци са рядко фатални. Само ухапванията от женски паяци са опасни за хората.

Паяците от рода Steatoda (принадлежащи към същото семейство) често се бъркат с черните вдовици, заради което са известни като „фалшиви вдовици“. Те са значително по-малко вредни за хората.

Размерите на черните вдовици варират от 3 до 10 mm, но някои женски индивиди могат да достигнат до 13 mm.[2] Тези паяци имат много лошо зрение, поради което са зависими от вибрациите, достигащи до тях през изплетените от тях мрежи, за да открият плячката или да ги предупредят за по-големи заплахи.

Подобно на останалите членове на семейство Theridiidae, тези паяци изграждат мрежа от неправилни, заплетени, лепкави копринени влакна в близост до земята в тъмни и необезпокоявани райони, обикновено в малки дупки. Паяците често висят с главата надолу в близост до центъра на мрежите си и чакат насекомите да се заблудят и оплетат в мрежата. Тогава, преди насекомото да се е измъкнало, паякът се втурва, за да го ухапе и да го увие в коприна. При хранене използва зъбите си за да инжектира храносмилателни ензими, втечнявайки вътрешните органи на плячката.[3]

Тяхната плячка се състои от малки насекоми, като мухи, комари, скакалци, бръмбари, гъсеници и др.[3]

Поради наличието на латротоксин в тяхната отрова ухапвания от черните вдовици са потенциално опасни и могат да доведат до латродектизъм (от името на рода), включително тежка мускулна болка, коремни спазми, хиперхидроза, тахикардия и мускулни спазми.[4] Симптомите обикновено траят от 3 до 7 дни, но могат да се запазят в продължение на няколко седмици.[5]

Всяка година над 2 хил. души съобщават, че са били ухапани от черна вдовица, но повечето се възстановяват в рамките на 24 часа чрез медицинско лечение. Също така много хора, които са ухапани, развиват малко от симптомите, тъй като паякът може да не инжектира отровата си. Черните вдовици не са особено агресивни паяци и те рядко захапват хората. Много от нараняванията се дължат на отблъскващи ухапвания, в случаите когато паяка бива изненадан, притиснат или по друг начин заплашен.[6]

Противно на общоприетото схващане, повечето хора, които са ухапани, не търпят сериозни поражения, а фаталния край е също преувеличен. Смъртоносни ухапвания се съобщават в началото на 20 век, най-вече от средиземноморската черна вдовица Latrodectus tredecimguttatus.[7]

Latrodectus elegans
Latrodectus tredecimguttatus
Latrodectus variolus
Род Черни вдовици
  1. Species list for Latrodectus // World Spider Catalog. Natural History Museum Bern. Посетен на 28 януари 2016. (на английски)
  2. Black Widow Spiders // Orkin Pest Control. Посетен на 19 юни 2017. (на английски)
  3. а б Black Widow Spiders // National Geographic, 10 септември 2010. Посетен на 19 юни 2017. (на английски)
  4. Ushkaryov, YA et al. alpha-Latrotoxin and its receptors // Handbook of experimental pharmacology 184 (184). 2008. ISBN 978-3-540-74804-5. DOI:10.1007/978-3-540-74805-2_7. p. 171 – 206. (на английски)
  5. Peterson, ME. Black widow spider envenomation // Clinical techniques in small animal practice 21 (4). November 2006. DOI:10.1053/j.ctsap.2006.10.003. p. 187 – 90. (на английски)
  6. Why Black Widow Spider Venom Is So Potent. By Jennifer Viegas, Discovery News 6 януари 2015
  7. Bettini, S. Epidemiology of latrodectism // Toxicon 2 (2). 1964. DOI:10.1016/0041-0101(64)90009-1. p. 93 – 102. (на английски)