Черница
 |
Тази статия е за растението. За селото в България вижте Черница (село). За езерото в Румъния вижте Черница (езеро).
| Черница | ||||||||||||||||||
 Бяла черница (M. alba) | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
| Черница в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Черница (в западните български говори църница) или в някои диалекти дуда (на латински: Morus) е род покритосеменни растения от семейство Черничеви (Moraceae)[1]. Включва десетина вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка.[2]
Дърветата обикновено са ниски и достигат в редки случаи до 10 – 15 метра височина. Плодът е с размер 2 – 3 сантиметра, многосеменен, с къса дръжка, наподобяващ плода на ягода и се използва за плънка на сладкарски изделия. От него могат да се правят също така сокове и вина. За успешното съхранение, трябва да се има предвид, че плодовете са нетрайни. Запазват се 1 – 2 дни, ако се държат в хладилник, без да са измити предварително. Измиват се преди консумация. Плодовете узряват през юни – август. От плодовете се приготвят петмези, компоти, сиропи и др. [3] В някои области на България плодът се нарича барабонка. Листата на черницата са зелени, обикновени и са основна храна на копринената пеперуда. Най-широко разпространени са бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra). Листата на бялата черница са по-лъскави и едри, с грапави власинки. Плодът е много сладък. Среща се и във формата на плачещо дърво, предимно в по-топлите райони. Черните черници са големи и сочни, с равномерно количество сладост и тръпчив вкус. Има разновидности във форма на храст. [4]
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Класификацията на черниците е предмет на продължаващи спорове. В литературата са описани повече от 150 вида, но едва десетина са общоприети като самостоятелни:
- Morus alba – Бяла черница
- Morus australis – Корейска или китайска черница
- Morus celtidifolia (Morus microphylla) – Тексаска черница
- Morus insignis – Латиноамериканска черница
- Morus mesozygia – Африканска черница
- Morus indica – Индийска черница
- Morus nigra – Черна черница
- Morus rubra – Червена черница
Лечебни свойства
[редактиране | редактиране на кода]В народната медицина черницата се използва като слабително, откашлящо, пикочогонно, хипогликемично и седативно средство. Прилага се за лечение на запек, лека форма на захарен диабет и бронхити. Листата се употребяват при авитаминиза, като укрепващо средство и при задух. Отварата от кората и корените се препоръчва за регулиране на нередовна менструация, при полова слабост и бъбречна недостатъчност. [5]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На черницата е наречена улица в квартал „Илиянци“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 127.
- ↑ www.zdravnitza.com
- ↑ https://goldenplants.bg/[неработеща препратка]
- ↑ https://diagnozata.bg/
- ↑ www.zdravnitza.com
|
