Чертежът е документ, съдържащ графичното изображение на дадено изделие и други данни, необходими както за производството (физическото възпроизвеждане) на изделието, за неговия контрол и идентификация, така и за операции със самия документ.[1] Чертежите намират широко приложение в архитектурата и машиностроенето.
Техническите чертежи предават следната критична информация:
В съответствие със стандартите проектният обект в чертежа може да бъде изпълнен в пълен размер, намален или увеличен. Съотношението на линейните размери на обекта в чертежа към действителния им размер се нарича мащаб. В България това е БДС EN ISO 5455:2000 Технически чертежи. Мащаби (ISO 5455:1979). Съгласно този стандарт при проектирането трябва да се използват следните скали:
Мащаб за намаляване 1: 2; 1: 2,5; 1:4; 1:5; 1:10; 1:15; 1:20; 1:25; 1:40; 1:50; 1:75; 1: 100; 1:200; 1:400; 1:500; 1:800; 1:1000
Естествена стойност 1:1
Мащаб за увеличение 2:1; 2,5:1; 4:1; 5:1; 10:1; 20:1; 40:1; 50:1; 100:1.
При проектирането на генерални планове за големи обекти е позволено да се използва мащаб 1:2000; 1:5000; 1:10000; 1:20 000; 1:25 000; 1:50 000.
По индустрия: технически чертежи, строителни чертежи.
От своя страна техническите и строителните чертежи могат да бъдат разделени според предназначението.
Технически: монтажен чертеж, чертеж с размери, монтажен чертеж, чертеж на опаковката и др.
Строителство: архитектурни решения, генерален план, хладилна техника, интериор и др.
По метода на проектиране: първо изграждане на 3D, след това чертежи и обратно.
По медии: цифрови, хартиени
В чертежите обикновено се използват девет вида линии, чиято цел е максимална изразителност:
Означение | Линия | Наименование | Приложения |
---|---|---|---|
A | ![]() |
Дебела непрекъсната линия |
|
B | ![]() |
Тънка непрекъсната линия |
|
C | ![]() |
Тънка непрекъсната вълнообразна линия |
|
D | ![]() |
Тънка непрекъсната линия с чупка | Същите като C, но се използва при компютърния CAD софтуер. |
E | ![]() |
Дебела прекъсната линия |
|
F | ![]() |
Тънка прекъсната линия | Същите като Е |
G | ![]() |
Тънка прекъсвана с точки линия |
|
H | ![]() |
Тънка прекъсвана с точки линия, комбинирана в краищата и при смяна на посоката с къси дебели отсечки |
|
J | ![]() |
Дебела прекъсвана с точка линия |
|
K | ![]() |
Тънка прекъсвана с две точки линия |
|
Чертежите се изработват върху листове със стандартни размери, наречени хартиени формати. Основните формати, използвани в чертежите, са A0, A1, A2, A3 и A4.[2]
Формат | Размери (mm) |
---|---|
А0 | 1189x841 |
A1 | 594x841 |
A2 | 594x420 |
A3 | 297x420 |
A4 | 297x210 |
Всеки чертеж се състои от две части – гранична ивица и чертожно поле. Граничната ивица е празна рамка, обхващаща чертожното поле, върху която да станат всички евентуални намачквания и повреди по ръбовете и краищата на листа, без да развалят самия чертеж. При форматите A0 и A1 граничната ивица трябва да бъде не по-малко от 20 mm, а при A2, A3 и A4 – не по-малко от 10 mm. В миналото лявата част на рамката се е била с 10 mm по-голяма, за да остане място за перфорация на листа, но в днешно време това не се използва, тъй като чертежите се поставят в найлонови пликове (джобове).
Чертежът може да бъде разположен по два начина – тип X и тип Y. При разположение тип X дългата страна на листа е хоризонтална, а при тип Y – дългата е вертикална. И в двата случая информационната табличка се поставя в долния десен ъгъл. Ако се наложи лист тип X да бъде използван за чертеж, който ще бъде по-добре разположен върху тип Y и табличката няма как да бъде преместена (например ако чертожният лист е шаблонно напечатан), той може да бъде завъртян така, че табличката да отиде в горния десен ъгъл.