Четиринадесетте точки на Уилсън е проект на САЩ за принципите за договаряне на всеобщ мир след Първата световна война. Огласени са от президента на САЩ Удроу Уилсън на 8 януари 1918 г. в специално послание до Конгреса на САЩ, отправено към воюващите през Първата световна война държави. Те общо взето са приветствани от европейците,[1] макар че основните им съюзници от Антантата в лицето на Клемансо, Лойд Джордж и Виторио Орландо са скептични спрямо идеализма в международните отношения.[2]
САЩ встъпват във войната на страната на Антантата на 6 април 1917. Това се дължи отчасти на подновяването на подводната война от страна на германците срещу търговското корабоплаване с Франция и Великобритания. Президентът Уилсън иска да избегне въвличането на САЩ в отдавнашните борби между Великите сили; ако Америка се бие, това няма да е свързано с националистичните спорове и амбиции. Необходимостта от морални цели става още по-важна, когато след падането на руското Временно правителство болшевиките огласяват секретни споразумения между съюзниците. Речта на Уилсън е също така реакция на Декрета за мир на Ленин от ноември 1917, издаден веднага след Октомврийската революция, който предлага незабавно излизане на Русия от войната и призовава за справедлив и демократичен мир, който да не е съпроводен с анексия на територии и води до сключването на Брест-Литовски мирен договор на 3 март 1918.
Речта на Уилсън взема много от американските идеи на прогресивизма и ги прилага към външните работи (свободна търговия, отказ от тайни споразумения, демокрация и самоопределение). Тази реч е единственото открито заявление на военни цели от страна на нациите, взели участие във войната. Някои от тях са посочили целите си само в общ план, но повечето не огласяват какво целят да постигнат след войната. Четиринадесетте точки се основават на резултатите от проучване за вероятните теми, които биха възникнали на предстоящата мирна конференция, проведено от около 150 съветници под ръководството на Едуард Хаус (Edward M, House).