Чичо Томовата колиба

Чичо Томовата колиба
Uncle Tom's Cabin
Корица на първото издание на „Чичо Томовата колиба“
Корица на първото издание на „Чичо Томовата колиба“
Други именаUncle Tom's Cabin; or, Life Among the Lowly
АвторХариет Бичър Стоу
Създаване
Първо издание1851-1852 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Видроман
Чичо Томовата колиба в Общомедия

„Чичо Томовата колиба“ (на английски: Uncle Tom's Cabin; or, Life Among the Lowly) е световноизвестен роман на Хариет Бичър Стоу, който допринася за напрежението, довело до Американската гражданска война. Написан през 1851-52 г., романът веднага става бестселър. Преведен е на 37 езика и само за пет години от него са продадени половин милион бройки. Първият български превод, на Димитър Мутев, е издаден в Цариград през 1858 г. под заглавие „Чичева Томова колиба“.[1]

История на създаването

[редактиране | редактиране на кода]

Хариет Бичър Стоу написва книгата като протестна реакция срещу нововъведения Закон срещу бягството на роби (1850), според който помогналите на избягал роб се считат за престъпници. Моментът съвпада с лична трагедия за авторката – смъртта на едно от децата ѝ от холера. Идеята за романа „Чичо Томовата колиба“ я осенява по време на църковна служба. Внезапно тя получава видение на окъсан, измъчен роб, когото бият жестоко. По-късно казва, че романът е вдъхновен и написан от Бог.

Книгата е публикувана първо в подлистник в „Национална ера“ – вестник, ангажиран с борбата срещу робството. Сюжетът е отчасти базиран на истински случай, известен на Хариет Бичър Стоу, а също и на други подобни случаи. При писането на романа тя изпада в състояние на вдъхновение „Не можех да контролирам разказа, Бог сам го пишеше“, твърди Стоу. „Аз бях само инструмент в ръката Му. На Него трябва да се отдадат всички похвали“. Президентът Ейбрахам Линкълн се среща с Бичър Стоу и се шегува: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“.

По ирония на съдбата Стоу не е имала никакви намерения да подстрекава към война. Тя дори не пише открито против системата на робството, а още по-малко – срещу плантаторите от южните щати, където е разпространено използването на роби. Самата тя има лични познати сред робовладелците от южните щати и ги изобразява в благоприятна светлина. Господарите – южняци на Чичо Том се отнасят добре с него, а злодеят, който го пребива от бой, е северняк.

В романа робството се разглежда не от политическа или философска гледна точка, а от гледната точка на семейните и християнски ценности. Робството е жестоко, според Стоу, защото разделя семействата и така прекъсва естествените връзки между родители и деца и – преди всичко – защото противоречи на християнското учение. Книгата засилва напрежението между аболиционисти и робовладелци, довело до Американската гражданска война (18611865), с която се премахва – поне на хартия – робството на цветнокожите в Америка.

В него се разказва за робството на всички чернокожи в САЩ като едни от чернокожите са Джордж Харис, Елиза Харис Том Сам, Анди и др. Един път в гостната при м-р Шелби влиза един търговец на роби – мистър Хейли. Той иска от м-р Шелби да му продаде някой от неговите роби. Първоначално Шелби не е съгласен, но под настояванията на Хейли той се съгласява да продаде чичо Том и детето на Елиза. Скоро актът за продажба бил готов, но те съвсем не подозирали, че Елиза Харис подслушва техния разговор. Тя стегнала багажа на детето си и веднага побягнала. Щом Хейли разбрал, че е загубил детето, казал на Сам и Анди (които били роби) веднага да се приготвят и да тръгнат да преследват детето. Преследването завършило разочароващо и Хейли трябвало да се задоволи само с чичо Том. Между другото при своето бягство Елиза, която също била робиня, намерила верни приятели. Именно на тях ще се спрем и ще се запознаем с тях. Те били Джордж Харис (нейният мъж), Джим и майка му (които били роби), Файниъс Майкъл и Саймън. Те потеглят на път. Изведнъж са нападнати от Том Локър, Меркс, двама полицаи и няколко негодника. След жестока битка Том Локър е тежко ранен и оцелява на косъм.

Към достоверността на „Чичо Томовата колиба“ в САЩ са отправени нападки, въпреки че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор, Бичър Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853), в който разкрива своите документални източници.

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2922.