Шап

Тази статия е за болестта. За селището във Франция вижте Шап (Франция).

---

Шап
Класификация и външни ресурси
МКБ-11	1F05.3
МКБ-9	078.4
Шап в Общомедия

Шап (на латински: Aphtae epizooticae; на английски: Foot and mouth disease) се нарича вирусно заболяване по чифтокопитните животни, което се причинява от РНК вирус от семейство Picornaviridae.

Протича остро с треска и екзантеми по лигавиците на храносмилателната система, кожата на вимето и междукопитната цепка. Вирусът се характеризира с изключителна контагиозност. Заболяването е зооантропоноза. При хората протича рядко с клинични признаци на везикулозно-ерозивен и улцерозен изрив по лигавицата на устната кухина и кожата на ръцете и краката. Шапът е широко разпространена, особено опасна вирусна инфекция, която нанася големи икономически щети. Възникването и разпространението на шапните огнища се следи от Световната организация за здраве на животните в Париж и няколко центъра в Рим, Англия и Бразилия.

Исторически сведения

Саливация при крава болна от шап 

Множество язви по езика при крава болна от шап 

Разраняване на цицките на млечната жлеза при крава болна от шап 

Язва в междукопитнага цепка при крава болна от шап 

Кукери гонят шапа във Феста на маскарадните игри „Сурва `2011“ в Перник 28 – 30 януари

Шапът е една от древните инфекции. Описание на признаците сходни със заболяването има още от 16 век в Италия. Първото клинично наблюдение на шап при хората е регистрирано през 1764 г. от Сейгар. Възможностите за заразяване на човека чрез млякото са доказани през 1834 г. от трима ветеринарни лекари – Hertwig, Mann и Villaint. Тримата изпиват по 250 ml мляко от болна крава и няколко дена след това заболяват от шап. В края на 19 век Ото Болингер отделя шапа като самостоятелно заболяване. През 1897 г. Фрош и Фридрих Льофлер изолират и вируса. В периода 1926 – 1936 г. се внедрява и ваксината против шап.

Разпространение

Шапът е разпространен в много страни и континенти. В миналото е протичало като панзоотия, но след въвеждането на масовите ваксинации през 1955 – 1960 г. се развива като епизоотии. В Нова Зеландия дотогава не са регистрирани случаи на шап. Последният случай в Австралия е регистриран през 1972 г. Свободна от заболяването е и Северна Америка. През последните десетилетия в Европа са констатирани периодични епизоотии, причинени от вируси тип О и А, а през 1973 – 1974 г. и от тип Азия 1 (случай в България). Неблагополучни по отношение на шапа са страните от Южна Америка и Африка, Турция, Иран и Афганистан.

В България

В България болестта е внасяна много пъти от съседните страни, но бързо е ограничавана и ликвидирана. Последните три огнища на шап в България са регистрирани през 1993 г. в Симеоновград, 1996 г. в Малко Шарково и в началото на 2011 г. първично огнище на шап в близост до Кости при отстреляно диво прасе и вторични огнища при домашните животни в Кости, Резово^[1] и Граматиково. И в трите случая се касае за вирус пренесен с животни или замърсен фураж от Турция. На 19 март 2011 г. е обявено първично огнище на шап в село Кирово^[2], на 24 март в село Граничар^[3], а на 25 март в селата Факия, Голямо Буково и Момина църква^[4]. И петте са в община Средец.

Етиология

 Основна статия: Вирус на шапа

Вирусът има сферична форма, икосаедрална симетрия с 60 капсомера и големина от 22 -30 nm. Геномът му съдържа едноверижна РНК (+) верига. Известни са 7 антигенни типа вируси, които предизвикват еднаква клинична картина: O, A, C, SAT-1, SAT-2, SAT-3 и Asia-1.

Възприемчивост и имунитет

При естествени условия са възприемчиви чифтокопитните животни. Отделните видове са различно чувствителни към заразяване от вируса на шапа. Най-възприемчиви са говедата, следвани от свинете, овцете, биволите и козите. Дивите чифтокопитни са по-слабо възприемчиви. Примитивните породи домашни животни преболедуват по-леко. Най-възприемчиви са младите животни.

Човекът е възприемчив в ограничена степен. Най-чувствителни са деца, които консумират заразено мляко.

След преболедуване се изгражда строго типовоспецифичен имунитет с продължителност до година и половина.

Епизоотология

Източник на инфекцията са болни животни, които отделят вируса със слюнка, мляко, изпражнения и урина. Отделянето му започва още в края на инкубационния период и продължава до 6-и ден при свинята и 11-и при говедото. Млякото съдържа вирус най-дълго време. Най-малко количество вируси се отделят с урината и изпражненията.

Патогенеза

Вирусът прониква по алиментарен път и на мястото на входната врата (търбуха при преживните и назофаринкса при хората, по-рядко през кожата и дихателните пътища) се образува първична афта – мехурче изпълнено със серозна течност. След това се наблюдава генерализация на инфекцията с повишаване на телесната температура и поява на вторични афти със специфична локализация. При локализация в мускулатурата вирусът може да предизвика дегенеративни проблеми в сърцето. Бременните животни абортират, а новородените развиват виремия със силно увреждане на сърцето и умират за около денонощие.

Клинични признаци

Инкубационният период е от 2 до 7 дни. При животните протича почти винаги остро с някои различия в зависимост от вида. При овцете и козите се наблюдава и бързо оздравяване, а биволите прекарват болестта подостро и даже скрито. Бозаещите малки боледуват свръхостро и много от тях умират.

Доброкачествената (обикновената) форма започва с повишение на температурата до 41 °C. Отказват храна, пулсът се ускорява, появява се атония на предстомашията. При отваряне на устата се наблюдава суха лигавица, която е зачервена на петна и топла. Няколко часа по-късно по ръба и гърба на езика, по бузите и устните и по-рядко по носното огледало се появяват афти, които достигат големина на орех. Те бързо се пукат и поради това най-често се забелязват ерозии с неправилна форма. Същите са изключително болезнени и животните отказват храна. Те примляскват, а от устата им изтича точеща се слюнка. До 3 дни ерозиралата лигавица бързо се възстановява. В същото време в областта на копитата също се наблюдават афти, които бързо се пукат и образуват кафяви крусти. В резултат на това се появява упорита куцота. При лактиращите крави се засяга и млечната жлеза. По кожата на цицките се образуват афти, които по големина достигат до тази на яйце. Пукат се бързо и са изключително болезнени. Това затруднява издояването и последва развитие на мастити. Бременните животни абортират или раждат нежизненоспособни приплоди.

Злокачествената (апоплектичната форма) при говедата завършва със смърт. Дължи се на тежко увреждане на сърдечния мускул и възниква както в началото на заболяването, така и в процеса на оздравяване. Наблюдава се внезапно влошаване на състоянието на боледуващото животно и бърза смърт.

При телета и други новородени видове животни се наблюдава септисемична форма. Наблюдават се първични афти с бързоразвиваща се депресия, силно изразен гастроентерит, затруднено и учестено дишане.

Диагноза

Патологоанатомични изменения

При животните се откриват изменения при злокачествената форма. В сърцето се откриват сиво-жълти до сиво-бели огнища. Най-често те се откриват по стената на лявата камера. Придава се пъстър вид на сърдечния мускул (тигрово сърце). При бозаещите се наблюдават кръвоизливи, отоци и силна дегенерация на сърцето.

При хората смъртните случаи са изключителна рядкост. Патологоанатомичната картина показва изменения в лигавицата на устата, по-рядко по хранопровода, ларинкс, трахея, полови органи и кожата. Наблюдават се множество малки афти, ерозии, а при по-тежките случаи и некрози.

Диференциална диагноза

В диференциално диагностично отношение е нужно да се вземат предвид следните заболявания:

• Везикулозна болест при свинете – боледуват свине. Характеризира се с лезии по устата, краката, повишена температура.
• Син език – боледуват едри и дребни преживни животни. Характеризира се с ерозии и улцерации по устата, лезии по краката и висока смъртност.
• Мукозна болест - Вирусна диария – боледуват говеда, проявяват се единични животни. Характеризира се с ерозии, липсва повишена температура.
• Чума по дребните преживни животни – боледуват овце и кози. Характеризира се с диария, пневмония и висока смъртност.
• Чума по говедата – боледуват говеда, овце, кози. Характеризира се с диария и висока смъртност.
• Заразнен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит – боледуват говеда. Характеризира се с носни и очни изтечения.
• Злокачествена катарална треска – боледуват единични говеда. Характеризира се с очни лезии.
• Ентеротоксемия – боледуват говеда, овце и кози. Характеризира се с висока смъртност и най-вече при млади животни, липсват лезии по устата и краката.
• Папулозен стоматит – боледуват говеда. Боледуват предимно млади животни с лезии по устата
• Улцерозен мамилит – боледуват говеда. Характеризира се с лезии по папулата на вимето, липсвет лезии по устата и краката
• Везикулозен стоматит – боледуват говеда, овце, коне. Нетипичен за Европа.
• Везикулозна екзантема – боледуват само свине. Нетипичен за Европа
• Заразна ектима – боледуват овце. Липсват везикули
• Дерматофилоза – боледуват говеда, овце и овце. Характеризира се с признаци на
• Куцота породена от ламинит, абсцеси по копитата, копитен гнилец – Обикновено липсва повишена температура. Липсват лезии по устата
• Травма – Липсва повишаване на температурата, липсват везикули, боледуват единични животни.
• Дерматити.

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Шап

• НВМС, Практическо ръководство за борба със заболяването шап по чифтокопитните животни^{[неработеща препратка]}

1. OIE, Event summary: Foot and mouth disease, Bulgaria
2. Заповед № РД 11 – 87/19.03.2011 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните
3. Заповед № РД 11 – 116/25.03.2011 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните
4. Заповед № РД 11 – 126/24.03.2011 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните

Литература

• „Зоонози болести общи за животните и човека“, Земиздат 1992 г., ISBN 954-05-0231-4
• Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г., ISBN 954-703-011-6
• Иванов И. „Инфекциозни болести по животните“, ИПК „Наука и техника“ 1997 г., ISBN 954-8180-32-4
• Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., Инфектология, АИ „Проф. Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5