Шахматната тактика е съвкупност от техники и методи за извършване на отделни шахматни операции, които са включени в стратегическия план и го допълват. В шахмата тактиката е поредица от ходове, всеки от които прави една или повече непосредствени заплахи: матираща последователност, шах, материална заплаха, невъзможност на противника да отговори на всички заплахи, без да прави някаква отстъпка. Най-често непосредствената полза е под формата на матова атака или материално предимство. Някои тактики обаче се използват за отбранителни цели и могат да спасят материал, който иначе би бил загубен, или да предизвикат безизходица в иначе загубена позиция.
Ролята на тактиката в шахматната игра е изключително важна: грешка или тактическа грешка може да доведе до незабавна загуба на партията. Когато противоположните сили влязат в пряк контакт, когато фигурите на страните се атакуват или заплашват да се атакуват една друга, на шахматната дъска възниква тактическа ситуация. В тактическите операции фигурите взаимодействат една с друга, като основна роля играе координираното действие на фигурите на едната страна срещу другата.
В шахмата тактиката се концентрира основно върху краткосрочни действия – толкова краткосрочни, че могат предварително да бъдат изчислени от играча или компютъра. Максималната дълбочина на изчислението зависи от способностите на шахматиста или – в случая с компютърните програми – скоростта на процесора. В спокойните позиции не е възможно многоходово предвиждане, защото там на всеки ход има голям брой възможни и приемливи отговори, докато в „тактическите“ позиции с ограничен брой силни варианти е възможно изчислението на много дълга поредица от ходове. Такива ходове често се наричат „форсирани“, защото са безусловно най-силни и играчите не могат да предпочетат друг ход.
Форсираните ходове могат да бъдат начин единият играч да наложи волята си на другия, но може да стане и така, че за известно време и двамата играчи са принудени да следват една-единствена серия от ходове, без възможност никъде да се отклонят.
Прости едноходови или двуходови тактически действия като заплахи, размяна на фигури, двойна атака и т.н., могат да се комбинират в по-сложни варианти – тактически маневри, използвани често от едната или двете страни в партията.
Във всяка тактическа операция могат да се разграничат 3 компонента:
Обект на атака могат да бъдат не само царе, но и всякакви други фигури или пешки. Понякога целта на атака може да бъде група полета или едно поле в местоположението на силите на противника.
Елементарните средства за атака включват нападения, заплахи за нападения, ограничения, но ефективните средства за атака са двойното и комбинирано нападение.
Сред елементарните средства за защита са оттеглянето на атакуваната фигура, нейното запазване с друга фигура, блокиране на действието на атакуващата фигура и ответна атака. При защита рядко е възможно да се отвърне с двойно или комбинирано нападение.
Теоретиците описват множество елементарни тактически методи или типични маневри. Някои от тях (като Георгий Михайлович Лисицин и др.) ги разделят на основни и спомагателни:[1]
Форсиран вариант с използване на различни тактически методи, който обикновено е свързан с жертва и резултатът от него е очевидна печалба, се нарича комбинация. Често тактически методи от повече от един тип са обединени в комбинация. Блестящите комбинации – като тези в безсмъртната партия – са описвани като красиви и са уважавани от любителите на шахмата. Откриването на комбинация е също основна цел на шахматната задача, целяща развиването на уменията на шахматиста.
Освобождаването на поле е тактически удар, в резултат на който се освобождава поле от своя пешка, или фигура, така че нейното место да бъде заето от друга фигура.
Отвличането е тактически мотив, при който противникова фигура или пешка се отклонява от защитата на важен пункт или обект, който впоследствие може да бъде атакуван и превзет.
Открита линия се нарича вертикал от шахматната дъска, свободен от фигури. Откритата линия обикновено се явява като съществено позиционно предимство.
„Рентген“ е тактически мотив за непряко въздействие на фигура от далечно разстояние, чиято линия на нападение е ограничена от поставена на нея друга фигура и може да бъде увеличена чрез преместването на тази фигура.
Откритият шах е ход с фигура, която открива друга, от която неприятелския цар получава шах, но без тя самата да дава шах; ако и тя дава шах, ситуацията е двоен шах.
„Мелница“ е ситуация в случаите, когато неприятелският цар е подложен на поредица от шахове и открити шахове с форсирани материални или позиционни загуби.
Маневрирането на една или няколко фигури се използва за подобряване на техните позиции, централизиране, завладяване на важни пунктове и др. Съществуват също изчакващо, принудително и отбранително маневриране.
Лавирането е процес с позиционен характер, в който се прегрупират бойните сили по посока към слабите места в противниковия лагер. Главната цел е да не показват до края намеренията си.[1]
| ||||||||