Шва

Тази статия е за междинната средна гласна [ə]. За знака "ְ" от Nikud в иврита вижте шва (иврит). За буквата шва вижте Ә.
Шва
ВидМеждинна гласна
Средна гласна
Символ в МФАə
i • y
ɨ • ʉ
ɯ • u
ɪ • ʏ
• ʊ
e • ø
ɘ • ɵ
ɤ • o
ə
ɛ • œ
ɜ • ɞ
ʌ • ɔ
æ • 
ɐ
a • ɶ
ɑ • ɒ
Шва в Общомедия

Швато (в МФА: ə, наричано латинско малко шва, U+0259, SAMPA: @, X-SAMPA: @. произношение) е звуковото и правописно реализиране на онази междинна средна гласна, която учленително и акустично се намира горе-долу по средата между другите гласни.

Шва (покрай други дълги и кратки съгласни) се е срещало в общоиндоевропейския език и е било свързано с редуването на отгласа (промяната на коренната гласна).

В много европейски езици то се появява единствено неударено. Има обаче и изключения като албански, румънски и словенски език, които позволяват и ударени междинни средни гласни. В българския език съществува гласният звук ъ, чиято ударена форма представлява междинна задна незакръглена гласна (близка до полузатворената задна незакръглена гласна) и предава звука [ɤ̞], а неударената – ɐ. Понякога българският звук ъ се транскрибира с шва (ə), което в някои случаи е по-далеч от звуковата му стойност, отколкото ɤ̞ или ɐ.

  • В немския неудареното 'e' обикновено се произнася като шва, например шва се появява в думи като Mücke [ˈmʏkə], gegangen [gəˈgaŋən] и Dschungel [ˈdʒʊŋəl], но това не се отразява в изписването с буква или диакритичен знак, дори и в думи на иврит. Например само /a/-то в „Salomo“ (Соломон) издава, че неговата ивритска двойка „Schlomo“ между „ш“ и „л“ съдържа шва, което не се изписва; следователно по-рано произношението на „Schlomo“ би трябвало да е било [ʃəloːˈmoː], а не [ʃlˈoːmoː]. Тъй като няма отделна буква за швато, повечето немскоговорещи не знаят за съществуването на този звук.
  • В английския швато е най-честата гласна, тъй като множество прости графеми или съчетание от графеми за гласни могат да бъдат приети за този звук в неударени гласни. В някои случаи може да бъде заменено от [ɪ]. Примери:
  • Във френския неудареното безакцентно ‚e‘ най-често е (обаче закръглено) шва. Примери:
  • В кьолския и Ripuarisch-Limburgisch се срещат следните варианти:
    • неударено краесловие, като в poppe [ˈpɔpə], Lääve [ˈʟæːvə]
    • неударено средисловие, като в pisselisch [ˈpizəlɪʃ]
    • неударено опционално средисловие, като в Kerresch [ˈkeʀːəʃ], Kersch [ˈkeʀːʃ]
    • неударено опционално началословие, като в esu [əˈzu], su [ˈzu], [ˈzuː]
    • леко ударено опционално началословие, като в ene [ənə], ne [nə]
    • до ударено началословие, като в ens [ˈəns], [ˈənːs], et [ˈət], enne [ˈənə]
  • В португалския се среща шва като неударено ‚a‘.
  • В арменския съществува буквата ‚ը‘ за шва. Тя се изписва само в началото на някои думи (и в сложни думи) и в края на думите, където швато образува определителния член. В останалите случаи швато не се предава в писмото.
    • ընկեր – ënker – [ənˈkeɹ] – другар, приятел
    • դասընկեր – dasënker – [dasənˈkeɹ] – съученик, училищен приятел
    • անունը – anunë – [aˈnunə] – име
    • փսփսալ – p’sp’sal – [pʰəspʰəˈsal] – шепна
    • սանր – sanr – [ˈsanəɹ] – гребен
    • սպիտակ – spitak – [əspiˈtak] – бял (прил.)
  • В санскрит се обозначава с i.

Произход на термина

[редактиране | редактиране на кода]

Ивритската дума שְׁוָא („нищо“, /šěwā’/ или /ʃəˈvaʔ/, в съвременния иврит звукът шва се е загубил в думата [ʃva]) означава едноименния диакретичен знак за вокализиране в азбуката „ְ", който се изписва като вертикална двойка от букви под съгласна (пример: בְ). Обаче в съвременния израелски иврит този знак се изговаря или [ɛ̝], или въобще не се изговаря (пълна липса на гласна), а по-старите форми на иврит вероятно е обозначавал различни други кратки гласни. От връзката между определени съгласни и швато се е развил звук a-, e- съответно o-, който се означава като хатеф (Chatef-Patach, Chatef-Segol, съответно Chatef-Qametz) и се изписва като комбинация между съответната гласна с швато; например в първата сричка на думата Adonaj (= господар) преди гласната има беззвучна гласилкова преградна съгласна .

Шва като буква в азербайджанския език

[редактиране | редактиране на кода]

В азербайджанския език фонетичният знак шва (Ə, ə) се използва като буква и е равностойна на прегласа Ä. И двете букви са допустими, но в практиката се е наложило Ə. Изговаря се като /æ/.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Schwa и страницата „Шва“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.