Шетландски острови

Шетландски острови
Roinn na Gàidhealtachd
област в Шотландия
Знаме
      
Страна Шотландия
Адм. центърЛeруик
Площ1466 km²
Население21 988 души (2001)
15 души/km²
Официален сайтwww.visitshetland.com
Шетландски острови в Общомедия
Шетландско пони

Шетландските острови (на английски: Shetland Islands или само Shetland) са архипелаг, принадлежащ на Шотландия, разположен между Оркни, Фарьорските острови и Норвегия. Това е най-северният регион на Обединеното кралство.

Островите се намират около 80 км на североизток от Оркни, 170 км от Континентална Шотландия и 220 км западно от Норвегия. Те образуват част от границата между Атлантическия океан на запад и Северно море на изток. Общата им площ е 1466 km²[1]. Населението е общо 22 940 души към 30 юни 2021 г.[2] Местният орган – Съветът на Шетландските острови, е една от 32-те области на Шотландия. Административен център на островите, най-голямо селище и единствен брок е Лeруик, който е столица на Шетландските острови от 1708 г., като преди това столицата е била Скалоуей.

Архипелагът има океански климат, сложна геология, грапава брегова линия и много ниски хълмисти хълмове. Най-големият остров, известен като Мейнланд, е с площ от 967 км[3] и е петият по големина остров сред Британските острови. Той е един от 16-те населени острова на Шетландските острови.

Шетландските острови са населявани от Мезолита. Известно е, че пиктите са първоначалните обитатели на островите преди скандинавското завоевание и последвалата колонизация през Ранното средновековие.[4] От 10. до 15. век островите са част от Кралство Норвегия, докато не са са анексирани към Кралство Шотландия поради кралски спор, включващ плащането на зестра.[5] През 1707 г., когато Шотландия и Англия се обединяват, за да образуват Кралство Великобритания, търговията между Шетланд и континентална Северна Европа намалява. Откриването на петрол в Северно море през 70-те години на 20. век значително стимулира икономиката на Шетланд, заетостта и приходите в публичния сектор.[6] Риболовът винаги е бил важна част от икономиката на островите.

Местният начин на живот отразява скандинавското наследство на островите, включително огнените фестивали Up Helly Aa и силната музикална традиция, особено традиционния стил на цигулка. Почти всички имена на места на островите имат норвежки произход.[7] Островите дават прозаици и поети, които често творят на отличителния шетландски диалект. Многобройни зони на островите са отделени за защита на местната фауна и флора, включително редица важни места за гнездене на морски птици. Шетландското пони и Шетландската овчарка са две добре познати породи животни от Шетландските острови. Други животни с местни породи включват шетландската овца, шетландското говедо, гъска и патица. Шетландското прасе, или грайс, изчезва от около 1930 г.

Мотото на островите, което се появява на герба на Съвета, е на исландски: Með lögum skal land byggja“ („По закон нека земята да се застроява“). Фразата е от староскандинавски произход, спомената е в „Сагата за изгарянето на Нял“ и вероятно е заимствана от провинциалните норвежки закони като Закона на Фростетинг.

Първоначално норвежка колония, островите стават подчинени на шотландската корона на 12 февруари 1472 г. след неплащане на зестра. Много от обитателите им не се чувстват шотландци, смятайки, че са по-близки до скандинавските си корени.

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Името Шетланд би могло да произлиза от старонорвежките думи hjalt („дръжка на нож/кама“) и land („земя“). Друга възможност е първата сричка да произлиза от името на древно келтско племе.[8]

През 43 г. сл. н. е. древноримският автор Помпоний Мела споменава в своите писания седем острова, които той нарича Haemodae. През 77 г. Плиний Стари нарича същите тези острови Acmodae. Учените заключават, че и двете споменавания са за острови от групата на Шетландските острови. Друго възможно ранно писмено споменаване на островите е докладът на Тацит в Агрикола през 98 г. сл. н. е. След като описва римското откриване и завладяване на Оркни, той добавя, че римската флота е видяла „и Туле“: Уотсън (1926)[9] е сигурен, че Тацит е имал предвид Шетланд, въпреки че Дейвид Бриз (2002)[10] е по-скептичен. Името „Туле“ е споменато от Питей от Масилия, когато той описва посещението си във Великобритания някъде между 322 и 285 г. пр.н.е., но е малко вероятно той да е имал предвид Шетланд, защото той също пише, че вярва, че Туле е на шестдневно плаване на север от Британия и еднодневно плаване от „замръзналото море“.[11]

В ранната ирландска литература „Шетланд“ се споменава като на староирландски: Insi Catt – островът на племето кат. Това може да е било името на островите от преди скандинавските жители. Кат е името на пиктски народ, който заема части от северната част на шотландския континент и тяхното име оцелява в имената на графство Кейтнес и в името на шотландски келтски за Съдърланд – Cataibh, което означава „сред катите“.[12]

Най-старата известна версия на съвременното име „Шетланд“ е на латински: Hetland; това може да представлява "Catland" – германското езиково смекчаване на C- до H- според Закона на Грим. Среща се в писмо, написано от Харалд, граф на Оркни, Шетланд и Кейтнес, през ок. 1190 г.[13] До 1431 г. островите са наричани Hetland след различни междинни трансформации. Възможно е пиктският звук "cat" да е допринесъл за това скандинавско име. През 16. век Шетланд е наричан Hjaltland.[14][15]

Постепенно скандинавският език Норн, говорен преди това от жителите на островите, е заменен от шетландския диалект на шотландците и Hjatland става на шотландски германски: Ȝetland. Първоначалната буква е средношотландската буква yogh, чието произношение е почти идентично с оригиналния норнски звук /hj/. Когато употребата на буквата yogh е преустановена, тя често е заменяна от подобна на вид буква z (която по онова време обикновено се предава с извита опашка: ⟨ʒ⟩), оттук на шотландски германски: Zetland – формата, използвана в името на окръжния съвет преди 1975 г. [16][17] Това е източникът на пощенския код ZE, използван за Шетланд.

География и геология

[редактиране | редактиране на кода]
Детайлна карта на Шетландските острови от 2022 г.
Леруик – столица

Архипелагът на Шетландските острови се намира на около 170 км северно от Великобритания и на 230 км западно от Берген, Норвегия. Обхваща площ от 1466 km²[1] и има брегова линия с дължина от 2702 км.[18]

Леруик – столица и най-голямо населено място е с население от 6958 души. Oколо половината от общото население на архипелага от 22 940 души[19] живее в рамките на 16 км от града.[20] Скалоуей на западния бряг, столица до 1708 г., има население от по-малко от 1000 души.[21]

Мейнланд

Само 16 от около 100-те острова от архипелага са населени. Основният остров от групата е Мейнланд (899 km²). Следващите по големина са Йел (212 km²), Ънст (120 km²) и Фетлар на север, и Бреси и Уолси на изток. Ийст и Уест Бъра, Макъл Роу, Папа Стуър, Трондра и Вейла са по-малки острови на запад от континенталната част. Другите населени острови са Фула на 28 км западно от Уолс на о-в Мейнланд, Феъ Айъл – на 38 км югозападно от Самбръ Хед, и Аут Скерис на изток. Необитаемите острови включват Муса, известен с Брок Муса – най-добрият запазен пример за брок от Желязната епоха, Нос на изток от Бреси, който е национален природен резерват от 1955 г., Сейнт Нинианс Айл, свързан с континента чрез най-голямото действащо томболо в Обединеното кралство, и Аут Стак – най-северната точка на Британските острови.[22][23][24] Местоположението на Шетландските острови се радва на редица подобни рекорди: Замъкът Мюнес на о-в Ънст е най-северният замък в Обединеното кралство, а Скау на същия остров е най-северното селище.[25]

Ънст
Геология на Шетландските острови

Геологията на Шетландските острови е сложна, с множество разломи и гънкови оси. Тези острови са северният аванпост на Каледонската орогенеза и има оголени люизиански, далрадиански и мойнски метаморфни скали с история, подобна на техните еквиваленти в шотландския континент. Има и находища от стар червен пясъчник и гранитни интрузии. Най-отличителната черта е офиолитът на островите Ънст и Фетлар, който е остатък от дъното на океана Япет, съставен от ултрабазален перидотит и габро.[26]

Голяма част от икономиката на Шетландските острови зависи от нефтоносните седименти в околните морета.[27] Геоложки доказателства показват, че около 6100 г. пр. н. е. цунами, причинено от свлачището Стурег, удря Шетланд, както и западното крайбрежие на Норвегия, и може да е създало вълна от до 25 м, висока във фъртовете, където съвременните популации са най-големи.[28]

Най-високата точка на Шетланд е Ронас Хил – 450 м. Плейстоценските заледявания покриват изцяло островите. През този период Stanes of Stofast – 2000-тонен блуждаещ валун, се спира на издаден хълм в Лунастиг.[29]

Шетланд има национален живописен район (на англ. national scenic area), който, необичайно, включва редица отделни места: Феър Айл, Фула, Югозападен Мейнланд (включително островите Скалоуей), Макъл Роу, Еша Нес, Феталанд и Херма Нес.[30] Общата площ на района е 41 833 хектара, от които 26 347 – морски (т.е. под отлив).[31]

Шетландски острови (оградени) по отношение на околните територии, включително Норвегия (на изток), Фарьорските острови (на северозапад) и Оркни и останалата част от Британските острови (на югозапад).

Релефът е предимно равнинен и платообразен с максимална височина до 450 m. Изградени са основно от кристалинни шисти и кварцити с добре съхранили се следи от плейстоценското заледяване (валунни полета, „овчи хълмове“ и др.). Заети са главно от торфени блата и преовлажнени пасища. Местообитание са на много видове прелетни птици. Основен поминък на населението са риболов и животновъдство, а през последните години и добива на нефт в околните води.[32]

През октомври 2018 г. в Шотландия влиза в сила законодателство, за да се забрани на публични органи, без основателна причина, да показват Шетланд в отделно поле на картите, каквато често е била практиката до тогава. Законодателството изисква островите да бъдат „изобразени по начин, който точно и пропорционално представя тяхното географско местоположение по отношение на останалата част от Шотландия“, така че да се изясни реалното разстояние на островите от други области.[33][34][35]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Шетланд има океански умерен морски климат (Кьопен: Cfb), граничещ със субполярния, но много малко над средните летни температури, с дълги, но прохладни зими и къси топли лета. Климатът през цялата година е умерен поради влиянието на околните морета, със средни ниски температури през нощта малко над 1 °C през януари и февруари и средни високи температури през деня от близо 14 °C през юли и август.[36] Най-високата регистрирана температура е 27.8 °C на 6 август 1910 г. в Самбръ Хед[37], а най-ниската: −8.9 °C през януари 1952 г. и 1959 г.[38] Периодът без замръзване може да бъде само три месеца.[39] За разлика от това вътрешните райони на близката Скандинавия на подобни географски ширини изпитват значително по-големи температурни разлики между лятото и зимата, като средните върхове на обикновените юлски дни са сравними с рекордната топлина за всички времена на Леруик, която е около 23 °C, което допълнително демонстрира смекчаващия ефект на Атлантическия океан. Обратно, зимите са значително по-меки от тези, които се очакват в близките континентални райони, дори сравними със зимните температури в много части на Англия и Уелс много по на юг.

Аврора в Скатнес

Общият характер на климата е ветровит и облачен с поне 2 мм на дъжд, падащ повече от 250 дни в годината. Средните годишни валежи са 1,003 мм, като ноември и декември са най-влажните месеци. Снеговалежът обикновено е ограничен до периода от ноември до февруари и снегът рядко лежи на земята повече от един ден. По-малко валежи падат от април до август, въпреки че нито един месец не пада по-малко от 50 мм. Мъглата е често срещана през лятото поради охлаждащия ефект на морето върху леките южни въздушни потоци.[40][41]

Поради географската ширина на островите в ясните зимни нощи полярното сияние понякога може да се види в небето, докато през лятото има постоянен полумрак – състояние, известно на местните като „simmer dim“.[42] Годишното ярко слънчево греене е средно 1110 часа, а облачните дни са чести.[43]

Основни населени места

[редактиране | редактиране на кода]

Основните селища от ниво 1,[44] т.е. райони с най-голямо население и/или предоставяне на услуги/съоръжения, са:

  • Леруик (Lerwick)
  • Скалоуей (Scalloway)
  • Бреи (Brae)
  • Сандуик (Sandwick)
  • Ейт (Aith)
  • Мид Йел (Mid Yell)
  • Балтасаунд (Baltasound)
  • Симбистър (Symbister)

Островите с най-голямо население са:

История

[редактиране | редактиране на кода]

Праистория

[редактиране | редактиране на кода]
Запазените руини на колесообразен дом и брок в Ярлсхоф, описвани като „един от най-забележителните археологически обекти, разкопавани някога на Британските острови“.[45]

Благодарение на практиката, датираща най-малко от Ранния неолит, да се строи от камък на почти безлесни острови, Шетланд е изключително богат на физически останки от праисторическите епохи и има общо над 5000 археологически обекта.[46] Медингов обект в Уест Воу на южния бряг на о-в Мейнланд, датиращ от 4320–4030 г. пр. н. е., дава първите доказателства за мезолитна човешка дейност в Шетланд.[47][48] Същият обект предоставя данни за ранна неолитна дейност и находките в Скорд ъф Брустър в Уолс ( Западен Мейнланд) датират към 3400 г. пр.н.е. „Шетландските ножове“ са каменни инструменти, датиращи от този период, направени от фелзит (вид вулканична скала) от Нортмавин.[49]

Отломки от керамика, намерени на важното място в Ярлсхоф, също показват, че там е имало неолитна дейност, въпреки че основното селище датира от Бронзовата епоха.[50] Това включва ковачница, група колесообразни домове и по-късен брок. Мястото предоставя доказателства за обитаване през различни фази до времето на викингите.[51][52] Керни във формата на пета (вид кръстовидна камера) са вид камерни керни (погребален паметник), уникален за Шетланд, с особено голям пример на о-в Вементри.[53]

През Желязната епоха са издигнати множество брокове. В допълнение към Муза има значителни руини в Кликимин, Кулсуик, Олд Скатнес и Уест Бурафърт, въпреки че техният произход и предназначение са въпрос на известни противоречия.[54] По-късните обитатели от Желязната епоха на Северните острови вероятно са били пикти, въпреки че историческите записи са оскъдни. Хънтър (2000) заявява във връзка с краля на пиктите Бруде I през VI век сл. н.е.: „Що се отнася до Шетланд, Оркни, Скай и Западните острови, техните жители, повечето от които изглежда са били пикти по култура и реч по това време време, е вероятно да са разглеждали Бруде като доста далечно присъствие“.[55] През 2011 г. колективният обект „The Crucible of Iron Age Shetland“, включително Брок Муса, Олд Скатнес и Ярлсхоф, се присъедини към „Предварителния списък“ на Обединеното кралство на обектите на световното наследство.[56][57]

Скандинавска колонизация

[редактиране | редактиране на кода]

Нарастващото население на Скандинавия води до недостиг на налични ресурси и обработваема земя там, и до период на експанзия на викингите, така че норвежците постепенно отместват вниманието си от грабежите към нашествията.[58] Шетландските острови са колонизирани в края на VIII и началото на IX век,[59] а съдбата на съществуващото местно пиктско население е несигурна. Съвременните шетландци все още запазват скандинавската ДНК с много родословни дървета, показващи скандинавската бащина система (-sson/син, -dottir/дъщеря). Съвременните изследвания на ДНК, като изследването на здравето на викингите, са сериозно погрешни, тъй като обхващат само малка част от населението.[60]

A page from an illuminated manuscript shows two male figures. On the left a seated man wears a red crown and on the right a standing man has long fair hair. Their right hands are clasped together.
Изображение от исландския ръкопис Flateyjarbók от XIV век на Харалд Прекраснокосия (вдясно, със светла коса), който поема контрола над Hiajltland ок. 875 г.

След това викингите използват островите като база за пиратски експедиции до Норвегия и бреговете на Континентална Шотландия. В отговор норвежкият крал Харалд Прекраснокосият анексира Северните острови (включващи Оркни и Шетланд) през 875 г. Ренгвалд Ейстенсон получава Оркни и Шетланд като графство от Харалд като обезщетение за смъртта на сина му в битка в Шотландия и след това предава графството на брат си Сигурд Могъщия.[61]

Островите приемат християнството в края на X век. Крал Олаф I Тригвасон извиква ърл Сигурд Силния по време на посещение в Оркни и казва: „Нареждам ти и всичките ти поданици да бъдеш кръстен. Ако откажеш, ще те убия на място и се кълна, че ще опустоша всеки остров с огън и стомана". Не е изненадващо, че Сигурд се съгласява и островите стават християнски с един удар.[62] Необичайно, от 1100 г. нататък скандинавските ърлове дължат вярност както на Норвегия, така и на шотландската корона чрез владенията си като графове на Кейтнес.[63]

През 1194 г., когато Харалд Мададсон е граф на Оркни и Шетланд, избухва бунт срещу норвежкия крал Свере Сигурдсон. Eyjarskeggjar („Островни бради“) – норвежка група бунтовници отплават за Норвегия, но са победени в битката при Флорвог (3 април 1194 г.) близо до Берген. След победата си крал Свере поставя Шетланд под пряко норвежко управление, което продължава близо два века.[64][65]

Повишен шотландски интерес

[редактиране | редактиране на кода]

От средата на XIII век нататък шотландските монарси все повече се стремят да поемат контрола над островите около техните морета. Процесът е започнат сериозно от Александър II и е продължен от неговия наследник Александър III. Тази стратегия в крайна сметка води до нахлуване в Шотландия от Хокон IV Хааконсон, крал на Норвегия. Неговата флота се събра в Бреси Саунд, преди да отплава за Шотландия. След безизходицата в битката при Ларгс (2 октомври 1263 г.) Хокон се оттегля в Оркни, където умира през декември 1263 г., забавляван на смъртния си одър с рецитации на саги. Смъртта му спира всякаква по-нататъшна норвежка експанзия в Шотландия и след тази злополучна експедиция Хебридите и Ман са предадени на Кралство Шотландия в резултат на Договора от Пърт от 1266 г., въпреки че шотландците признават продължаващия норвежки суверенитет над Оркни и Шетланд.[66][67][68]

Поглъщане от Шотландия

[редактиране | редактиране на кода]
A picture on a page in an old book. A man at left wears tights and a tunic with a lion rampant design and holds a sword and sceptre. A woman at right wears a dress with an heraldic design bordered with ermine and carries a thistle in one hand and a sceptre in the other. They stand on a green surface over a legend in Scots that begins "James the Thrid of Nobil Memorie..." (sic) and notes that he "marrit the King of Denmark's dochter".
Джеймс III и Маргарет Датска, чийто годеж води до преминаването на Шетланд от Норвегия към Шотландия.

През XIV век Оркни и Шетланд остават норвежко владение, но шотландското влияние нараства. Йон Харалдсон, който е убит в Турсо през 1231 г., е последният от непрекъсната линия скандинавски ърлове[69], а след това графовете са шотландски благородници от родовете Ангъс и Сейнт Клер.[70] След смъртта на Хаакон VI през 1380 г.[71] Норвегия формира Калмарската уния с Дания, след което интересът на кралския дом към островите намалява.[72] През 1469 г. Шетланд е заложен от Кристиан I в качеството му на крал на Норвегия като гаранция срещу плащането на зестрата на дъщеря му Маргарет, сгодена за Джеймс III от Шотландия. Тъй като парите никога не са платени, връзката с Короната на Шотландия става постоянна. През 1470 г. Уилям Синклер, 1-ви граф на Кейтнес, отстъпва титлата си на Джеймс III, а на следващата година Северните острови са директно погълнати от короната на Шотландия[73] – действие, потвърдено от Парламента на Шотландия през 1472.[74] Въпреки това връзката на Шетланд с Норвегия се оказва трайна.

От началото на XV век нататък жителите на Шетланд продават стоките си чрез Ханзата на германските търговци. Ханзата купува с кораби осолена риба, вълна и масло и внася сол, платове, бира и други стоки. Късният XVI век и началото на XVII век са доминирани от влиянието на деспотичния Робърт Стюарт, граф на Оркни, на когото са предоставени островите от полусестра му Мария, кралицата на Шотландия, и неговия син Патрик. Последният започва изграждането на замъка Скалоуей, но след затварянето му през 1609 г. Короната анексира отново Оркни и Шетланд до 1643 г., когато Чарлз I ги предоставя на Уилям Дъглас, 7-ми граф на Мортън. Тези права се държат и изключват от Мортън до 1766 г., когато са продадени от Джеймс Дъглас, 14-ти граф на Мортън, на Лорънс Дъндас.[75][76]

XVIII и XIX век

[редактиране | редактиране на кода]
Окръжни сгради в Леруик, бившето седалище на Съвета на окръг Зетланд

Търговията със северногерманските градове продължава до Акта за унията от 1707 г., когато високите мита върху солта попречват на германските търговци да търгуват с Шетланд. Тогава Шетланд изпада в икономическа депресия, тъй като местните търговци не са толкова опитни в търговията със осолена риба. Въпреки това някои местни търговци-земевладелци започват там, където германските търговци са спрели, и оборудват свои собствени кораби, за да изнасят риба от Шетландските острови за континента. За независимите фермери от Шетландските острови това има отрицателни последици, тъй като сега те трябва да ловят риба за тези търговци-земевладелци.[77]

Едрата шарка засяга островите през XVII и XVIII век (както и цяла Европа), но след като ваксините стават достъпни след 1800 г., здравето се подобрява. Островите са много тежко засегнати от картофения глад през 1846 г. (период от 1846 до приблизително 1856 г., през който земеделските общности на Хебридите и западните шотландски планини (Gàidhealtachd) виждат своята реколта от картофи многократно опустошавани от картофена мана): правителството въвежда план за облекчаване на островите под командването на капитан Робърт Крейги от Кралския флот, който остава в Леруик, за да наблюдава проекта от 1847 до 1852 г. През този период Крейги също прави много за подобряване и увеличаване на пътищата на островите.[78]

Населението нараства до максимума 31 670 през 1861 г. Британското управление обаче има цена за много обикновени хора, както и за търговци. Морските умения на жителите на Шетланд са търсени от Кралския флот. Около 3000 служат по време на Наполеоновите войни от 1800 до 1815 г., а принудителната флотна вербовка е широко разпространена. През този период 120 мъже са отведени само от Фетлар и само 20 от тях се завръщат у дома. До края на XIX век 90% от всички Шетландски острови са собственост на само 32 души, а между 1861 и 1881 г. повече от 8000 жители на Шетланд емигрират.[79][80] С приемането на Закона за земеделските стопанства (Шотландия) от 1886 г. либералният министър-председател Уилям Гладстон еманципира земеделските стопани от управлението на земевладелците. Законът дава възможност на онези, които действително са били крепостни на земевладелци, да станат собственици на собствени малки ферми.[81] По това време рибари от Холандия, които традиционно се събират всяка година край бреговете на Шетланд, за да ловят херинга, задействат индустрия на островите, която процъфтява от около 1880 г. до 1920 г., когато запасите от риба започват да намаляват.[82] Производството достига своя връх през 1905 г. с повече от милион барела, от които 708 000 са изнесени.[83]

Законът за местното самоуправление (Шотландия) от 1889 г. създава единна система от окръжни съвети в Шотландия и променя границите на много от окръзите в Шотландия: Окръжният съвет на Зетланд, който е създаден през 1890 г., е създаден в county buildings в Леруик.[84]

XX век

[редактиране | редактиране на кода]
Напълно оборудван кораб Maella, от Осло в Бреси Саунд ок. 1922 г

По време на Първата световна война много шетландци служат в Гордън Хайлендърс – пехотен полк на Британската армия, други 3000 служат в търговския флот и повече от 1500 в специален местен военноморски резерв. 10-та крайцерска ескадра е разположена в Swarbacks Minn (водният участък на юг от Макъл Роу) и през една година от март 1917 г. повече от 4500 кораба отплават от Леруик като част от ескортирана конвойна система. Общо Шетландските острови губят повече от 500 души – по-висок процент от която и да е друга част на Великобритания, а през 20-те и 30-те години има допълнителни вълни на емиграция.[85][86]

По време на Втората световна война норвежка тайна военноморска част с прякор „Шетландският автобус“ е създадена от Изпълнителната служба за специални операции през есента на 1940 г. с база първо в Луна (полуостров на Мейнланд), а по-късно в Скалоуей, за да провежда операции около бреговете на Норвегия. Събрани са около 30 риболовни кораба, използвани от норвежки бежанци, а Шетландският автобус провежда тайни операции, превозвайки разузнавателни агенти, бежанци, инструктори за съпротивата и военни доставки. Той прави над 200 пътувания през морето, а Лейф Ларсен, най-високо награденият съюзнически военноморски офицер от войната, прави 52 от тях.[87][88] Няколко летища и обекти на RAF също са установени в Sullom Voe и няколко фара претърпяват вражески въздушни атаки.[89]

Петролните запаси, открити в края на XX век в моретата както на изток, така и на запад от Шетланд, предоставят така необходимия алтернативен източник на доходи за островите.[90] Басейнът на Източните Шетландски острови е една от богатите на петрол провинции в Европа. В резултат на приходите от петрол и културните връзки с Норвегия, малко движение за самоуправление (Shetland Movement) се развива за кратко, за да преработи конституционната позиция на Шетланд. То вижда като свои модели остров Ман, както и най-близкия съсед на Шетландските острови, Фарьорските острови, автономна зависимост от Дания.[91] Населението възлиза на 17 814 през 1961 г.[92]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Днес основните производители на приходи в Шетланд са селското стопанство, аквакултурата, риболовът, възобновяемата енергия, петролната промишленост (производство на суров нефт и природен газ), творческите индустрии и туризмът.[93] Ънст също има космодрум, наречен СаксаВорд Спейспорт (преди известен като Шетланд Спейс Сентър).[94] Според новина от февруари 2021 г. германският производител на ракети HyImpulse Technologies планира да изстреля космически кораб, задвижван от водород, от космодрума, започвайки през 2023 г.[95] През предходния месец Космическият център е подал планове до Съвета за „съоръжение за изстрелване на сателит и свързаната с него инфраструктура“.[96]

Към февруари 2021 г. информацията на уебсайта Promote Shetland показва, че „Шетланд е по-малко зависим от туризма, отколкото много шотландски острови“ и че петролът е важен сектор на икономиката. Подчертан е и „процесът на постепенно преминаване от петрол към чиста възобновяема енергия ... производство на чист водород“. Риболовът остава основен сектор и се очаква да расте.[97]

Култура и език

[редактиране | редактиране на кода]

По времето на скандинавския контрол, на архипелага е говорен скандинавският език норн, който в наши дни е мъртъв. След 18 век той е заменен от скотски, а най-използван е шотландският английски.

Островите са известни с шетландското пони и шетландската овчарка (шелти).

Личности родени на Шетландските острови

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Shetland Islands Council (2012) p. 4
  2. ↑ Shetland Islands Council Area Profile // National Records of Scotland. Посетен на 2020-05-07.
  3. ↑ Haswell-Smith (2004) с. 406
  4. ↑ Jennings, Stephen. In Depth – The Fate of the Picts in the Northern Isles // archaeologyshetland. Посетен на 2022-08-18. (на английски)
  5. ↑ On this day 1472: Orkney and Shetland join Scotland // www.scotsman.com. Посетен на 2022-08-18. (на английски)
  6. ↑ Shepherd, Mike. Oil Strike North Sea: A first-hand history of North Sea oil. Luath Press, 2015.
  7. ↑ Shetland Place Names | Shetland Heritage // www.shetland-heritage.co.uk. Посетен на 2022-08-18.
  8. ↑ Hjaltland – Shetland – ‘yet, land!” – 1871 Архив на оригинала от 27 декември 2014 в Wayback Machine., Jakobsen, Jakob, fetlaraerial.com. Retrieved 14 May 2015
  9. ↑ Watson, William J.; (1994), The Celtic Place-Names of Scotland, Edinburgh, Birlinn, 126, с. 7
  10. ↑ Breeze, D. J. 2002, Historic Scotland: People and Places, Batsford, London
  11. ↑ Breeze, David J. "The ancient geography of Scotland" in Smith and Banks (2002) с. 11–13
  12. ↑ Watson (1994) с. 30
  13. ↑ Diplomatarium Norvegicum. p.2 [1190] на латински: Dilectissimis amicis suis et hominibus Haraldus Orcardensis, Hetlandensis et Catanesie comes salutem. archive.org
  14. ↑ Gammeltoft (2010) с. 21-22
  15. ↑ Sandnes (2010) с. 9
  16. ↑ Jones (1997) с. 210
  17. ↑ "Zetland County Council" Архив на оригинала от 24 септември 2011 в Wayback Machine. shetlopedia.com. Retrieved 16 July 2009
  18. ↑ Shetland Islands Council (2012) с. 4
  19. ↑ Shetland Islands Council Area Profile // National Records of Scotland. Посетен на 2020-05-07.
  20. ↑ "Visit Shetland" Архив на оригинала от 22 юли 2011 в Wayback Machine.. Visit.Shetland.org Retrieved 25 December 2010
  21. ↑ Shetland Islands Council (2010) с. 10
  22. ↑ Hansom, J.D. (2003) "St Ninian's Tombolo". Архив на оригинала от 23 октомври 2008 в Wayback Machine. (pdf) Coastal Geomorphology of Great Britain. Geological Conservation Review. Retrieved 13 March 2011
  23. ↑ "Get-a-map" Архив на оригинала от 22 януари 2010 в Wayback Machine., Ordnance Survey, Retrieved 7 March 2011
  24. ↑ Fojut, Noel (1981) "Is Mousa a broch?" Proc. Soc. Antiq. Scot. 111 pp. 220–228
  25. ↑ "Skaw (Unst)" Архив на оригинала от 16 юли 2011 в Wayback Machine., Shetlopedia, Retrieved 13 March 2011
  26. ↑ Gillen (2003) pp. 90–91
  27. ↑ Keay & Keay (1994) p. 867
  28. ↑ Smith, David "Tsunami hazards" Архив на оригинала от 20 юли 2011 в Wayback Machine., Fettes.com, Retrieved 7 March 2011
  29. ↑ Schei (2006) с. 103–04
  30. ↑ Shetland National Scenic Area // NatureScot. Посетен на 7 October 2020.
  31. ↑ National Scenic Areas – Maps // SNH. Архивиран от оригинала на 2018-06-12. Посетен на 2018-05-24.
  32. ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Шетлендские острова, т. 29, стр. 393
  33. ↑ Islands (Scotland) Act 2018 section 17; Ban on putting Shetland in a box on maps comes into force // BBC News. 4 October 2018. Архивиран от оригинала на 4 October 2018. Посетен на 4 October 2018.
  34. ↑ Kent, Alexander. Remapping the Shetland Isles // canterbury.ac.uk. Canterbury Christ Church University. Посетен на 10 June 2020.
  35. ↑ Kent, Alexander. Maps > Representation // The Cartographic Journal 55 (3). 18 October 2018. DOI:10.1080/00087041.2018.1527980. с. 203–204.
  36. ↑ "Shetland, Scotland Climate" Архив на оригинала от 18 ноември 2018 в Wayback Machine. climatetemp.info, Retrieved 6 January 2018
  37. ↑ MWR_1910 | Met Office UA // digital.nmla.metoffice.gov.uk. Посетен на 25 May 2021.
  38. ↑ Shetland Islands Council (2005), pp. 5–9
  39. ↑ "Northern Scotland: climate" Архив на оригинала от 7 януари 2018 в Wayback Machine., Met office, Retrieved 6 January 2018
  40. ↑ "Shetland, Scotland Climate" Архив на оригинала от 18 ноември 2018 в Wayback Machine. climatetemp.info, Retrieved 6 January 2018
  41. ↑ Shetland Islands Council (2005), pp. 5–9
  42. ↑ "The Climate of Shetland" Архив на оригинала от 8 април 2012 в Wayback Machine., Visit Shetland, Retrieved 11 May 2012
  43. ↑ Lerwick climate information // Met Office. Посетен на 5 August 2015.
  44. ↑ Shetland Islands Council. Shetland Main Issues Report 2020 // Посетен на 2023-09-01.
  45. ↑ " Jarlshof & Scatness" Архив на оригинала от 10 юли 2009 в Wayback Machine. shetland-heritage.co.uk, Retrieved 2 August 2008
  46. ↑ Turner (1998), p. 18
  47. ↑ Melton, Nigel D., "West Voe: A Mesolithic-Neolithic Transition Site in Shetland" in Noble et al (2008), pp. 23, 33
  48. ↑ Melton, N. D. & Nicholson R. A. (March 2004) "The Mesolithic in the Northern Isles: the preliminary evaluation of an oyster midden at West Voe, Sumburgh, Shetland, U.K." Архив на оригинала от 28 юни 2011 в Wayback Machine. Antiquity 78 No 299
  49. ↑ Schei (2006) p. 10
  50. ↑ Nicolson (1972) с. 33–35
  51. ↑ " Jarlshof & Scatness" Архив на оригинала от 10 юли 2009 в Wayback Machine. shetland-heritage.co.uk, Retrieved 2 August 2008
  52. ↑ Kirk, William "Prehistoric Scotland: The Regional Dimension" in Clapperton (1983) p. 106
  53. ↑ Schei (2006) p. 10
  54. ↑ Armit (2003) pp. 24–26
  55. ↑ Hunter (2000) с. 44, 49
  56. ↑ "From Chatham to Chester and Lincoln to the Lake District — 38 UK places put themselves forward for World Heritage status" Архив на оригинала от 13 юли 2010 в Wayback Machine. (7 July 2010) Department for Culture, Media and Sport, Retrieved 7 March 2011
  57. ↑ "Sites make Unesco world heritage status bid shortlist" Архив на оригинала от 1 октомври 2018 в Wayback Machine. (22 March 2011) BBC Scotland. Retrieved 22 March 2011
  58. ↑ Graham-Campbell (1999) p. 38
  59. ↑ Schei (2006) pp. 11–12
  60. ↑ Gilbert, E et al (2019) "The genetic landscape of Scotland and the Isles" Архив на оригинала от 3 ноември 2020 в Wayback Machine., Retrieved 11 September 2020
  61. ↑ Thomson (2008) p. 24
  62. ↑ Thomson (2008) p. 69 quoting the Orkneyinga Saga гл. 12.
  63. ↑ Crawford, Barbara E. "Orkney in the Middle Ages" в Omand (2003) с. 64
  64. ↑ Schei (2006) с. 13
  65. ↑ Nicolson (1972) с. 43
  66. ↑ Hunter (2000) pp. 106–111
  67. ↑ Barrett (2008) p. 411
  68. ↑ "Agreement between Magnus IV and Alexander III, 1266" Архив на оригинала от 11 юни 2011 в Wayback Machine. Manx Society IV, VII & IX, isleofman.com, Retrieved 23 March 2011
  69. ↑ Crawford, Barbara E. "Orkney in the Middle Ages" in Omand (2003) pp. 72–73
  70. ↑ Nicolson (1972) p. 44
  71. ↑ "Håkon 6 Magnusson" Архив на оригинала от 3 октомври 2012 в Wayback Machine.. Om Store Norske Leksikon, (Norwegian), Retrieved 19 January 2013
  72. ↑ Schei (2006) p. 13
  73. ↑ Nicolson (1972) p. 45
  74. ↑ Thomson (2008) p. 204
  75. ↑ Schei (2006) pp. 14–16
  76. ↑ Nicolson (1972) pp. 56–57
  77. ↑ "History" Архив на оригинала от 22 юли 2011 в Wayback Machine., visit.shetland.org, Retrieved 20 March 2011
  78. ↑ Craigie // electricscotland.com. Посетен на 27 January 2019.
  79. ↑ Ursula Smith" Архив на оригинала от 16 юли 2011 в Wayback Machine., Shetlopedia, Retrieved 12 October 2008
  80. ↑ Schei (2006) pp. 16–17, 57
  81. ↑ "A History of Shetland" Архив на оригинала от 22 юли 2011 в Wayback Machine., Visit.Shetland.org, Retrieved 16 January 2013
  82. ↑ Hutton Guthrie, (2009), Old Shetland, Catrine Ayrshire, Stenlake Publishing, ISBN 9781840334555 p. 3
  83. ↑ Annual Statistics // scottishherringhistory.uk. Посетен на 28 April 2016.
  84. ↑ Шаблон:Historic Environment Scotland
  85. ↑ Schei (2006) pp. 16–17, 57
  86. ↑ Nicolson (1972) pp. 91, 94–95
  87. ↑ "The Shetland Bus" Архив на оригинала от 23 юни 2011 в Wayback Machine., scotsatwar.org.uk, Retrieved 23 March 2011
  88. ↑ "Shetlands-Larsen — Statue/monument" Архив на оригинала от 29 юни 2011 в Wayback Machine., Kulturnett Hordaland, (Norwegian), Retrieved 26 March 2011
  89. ↑ Nicolson (1972) pp. 91, 94–95
  90. ↑ Shepherd, Mike. Oil Strike North Sea: A first-hand history of North Sea oil. Luath Press, 2015.
  91. ↑ Tallack, Malachy (2 April 2007) Fair Isle: Independence thinking Архив на оригинала от 23 април 2013 в Wayback Machine., London, New Statesman
  92. ↑ Population of Shetland by Area based on Census // shetland.gov.uk. Архивиран от оригинала на 2017-08-05. Посетен на 22 July 2019.
  93. ↑ "Economy" Архив на оригинала от 10 август 2011 в Wayback Machine., move.shetland.org, Retrieved 19 March 2011
  94. ↑ Name change and rebrand for our rocket site // Shetland Space Centre. Архивиран от оригинала на 2021-10-03. Посетен на 12 October 2021.
  95. ↑ German rocket company commits to using Unst space centre // Shetland News. Посетен на 7 February 2021.
  96. ↑ Key milestone reached for space centre as full plans are submitted // Shetland News. Посетен на 7 February 2021.
  97. ↑ About // Promote Shetland. Посетен на 7 February 2021.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shetland в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни