Шиваджи | |
Владетел на Маратхската империя | |
Управление | 1674–1680 |
---|---|
Коронация | 6 юни 1674 |
Лични данни | |
Роден | 19 февруари 1630
|
Починал | 2 април 1680
Райгад форт, |
Семейство | |
Баща | Шахаджи |
Майка | Джиджабай |
Бракове | Сай Бай Соярабaй Путалабай |
Шиваджи Бхосале (19 февруари 1630 – 3 април 1680), с кралската титла Чхатрапати Шиваджи Махарадж, е маратхски суверен, който основава Маратхската империя,[1][2], която в своя апогей покрива голяма част от Индийския субконтинент, обхващайки територия от над 2.8 млн. km².[3] Като аристократ от клана Бхосле Шиваджи води съпротива за освобождението на маратхите от Биджапурския султанат и Моголската империя и основава Хиндави Свараджя („самоуправление на индуистите“).[1][2][4] Той създава независимо Маратхско кралство със столица Райгад.[2] Коронован е като чхатрапати (суверен) на Маратхската империя през 1674 г.[1][2]
Шиваджи установява компетентно и прогресивно гражданско управление с помощта на добре регулирана и дисциплинирана войска и добре структурирани административни организации. Той също въвежда правила за влизане в сражение, ставайки пионер на Шива сутра или ганими кава (партизанска тактика), в която използва фактори като географията, скоростта, изненадата и фокусиране на прецизни нападения, за да нанесе поражение на неговите по-големи и по-силни врагове[5] От малък контингент от 2000 войници, който наследява от баща си той създава мощна армия от 100 000 войници. Построява и възстановява фортове, разположени стратегически на суша и море, за да осигури земи и крайбрежие.[6] Той възражда древната индуистка политическа традиция и придворни конвенции и поддържа употребата на маратхийски език и санскрит в двора и администрацията. Добре известен е за силния си религиозен и военен етически кодекс и примерен характер. Шиваджи е признат за велик национален герой по време на Индийското движение за независимост.[7]